Брадли придоби заинтригуван вид.
— Мислиш, че е бил убит от някой, който е искал получената от Вела Талънтайър информация за себе си?
— Да.
Брадли вдигна ръка.
— Да се върнем на Вела Талънтайър. Имаш ли някакво доказателство, че е била убита?
— Оставила е бележка на Рейна. Намерихме я снощи сред нещата й. Написана е вечерта, преди да умре. В нея пише, че същия ден е имала посетител, който й е инжектирал някакво лекарство. Тя разбрала, че умира, и решила да предупреди Рейна. Описанието на посетителя, което получихме от болницата, съвпада с описанието на Лорънс Куин.
— Какво е искал Куин от нея?
— Не знаем, но подозираме, че е нещо, свързано с формулата на наркотика, която Джъдсън Талънтайър е откраднал преди години.
Брадли изглеждаше замислен.
— Мислиш, че Куин е възнамерявал да използва разработките на Талънтайър и да се намести в бизнеса с наркотици?
— Да. Но, изглежда, не е получил от Вела Талънтайър онова, което търсел. В бележката си до Рейна Вела пише, че го е излъгала. Вероятно му е дала невярна информация.
— Но Куин е смятал, че Вела му е казала истината, и побързал да се отърве от нея. А после се е опитал да се справи с лошите. Но не е успял. Така ли?
— Да. Освен това съм сигурен, че Касиди Кътлър е от лошите. Ники Плъмър също.
— Още някой?
— Мисля, че ги е придружавал и един мъж, когато са се появили в града за първи път — каза Зак. — Този мъж се опита да ме убие на алеята зад джаз клуба, но после беше блъснат на кръстовището. Така и не стигна до болницата.
— Чух за това, когато се върнах от Шелбивил. Смятах да говоря с теб по този въпрос. Още не са идентифицирали жертвата. Казваш ми, че според теб Касиди го е убила?
— Да.
— Защо?
— Вероятно защото не успя да ме ликвидира.
Брадли погледна малкото шишенце с бистра течност в кофичката с лед на масата.
— И предполагаш, че тя е оставила това тук, за да ме натопи, така ли?
— Тя знае, че съм в града. Иска да ме насочи в погрешна посока. Ти си удобна мишена. Кътлър вече те използва, за да се добере до Рейна. Явно е решила, че може да те използва и за други цели.
Брадли сви устни скептично.
— Защо ще използва мен? Защо не отиде направо при Рейна?
— Помисли сам — каза Зак. — Рейна е много затворен човек. Нейният кръг от приятели е много ограничен. Не е лесно да се проникне в него.
Брадли се поколеба, после кимна.
— Разбирам какво имаш предвид. Но Рейна не е химик — изследовател. Леля й също. Освен това според теб Касиди и нейните хора вече имат този наркотик, за който говориш. Какво, по дяволите, са очаквали да научат от Вела Талънтайър? И какво искат от Рейна?
— Още не съм открил отговора на този въпрос. Това, което знам, е, че съществуват сериозни проблеми със сегашната модификация на наркотика. Някои хора са убедени, че Вела Талънтайър разполага с нещо изключително важно, свързано с проучванията на брат й, нещо, което би могло да им помогне да решат проблемите. И понеже тя е мъртва, същите хора си мислят, че информацията е преминала у Рейна.
Брадли пак се изправи и закрачи из стаята.
— Правиш ме на глупак, Джоунс.
— Не — каза Зак. — Глупаво би било да не повярваш на фактите, които са пред очите ти.
Брадли го погледна.
— Ако искаш да арестувам Касиди Кътлър и Ники Плъмър, ще трябва да ми дадеш някакви сериозни доказателства.
— Нямам такива — призна Зак. — Но можеш да започнеш от джипа й.
— Какво за него? Взела го е под наем.
Зак повдигна вежди.
— Същия джип ли е карала преди няколко дни?
— Не. Каза, че на предния не му работело отоплението. Наложило се да го смени.
— Подозирам, че изобщо не го е върнала на фирмата за коли под наем. Сигурно го е изоставила на паркинга на някой търговски център. Не е имала време за нещо по-изобретателно.
— Смяташ, че с него е блъснала мъжа, който те е нападнал?
— Да. Вероятно е изтрила отпечатъците си, но може и да е пропуснала нещо. Никога не се знае.
Брадли посегна към телефона си.
— Ще накарам някой да се свърже с фирмата за коли под наем.
Зак се усмихна леко.
— Какво? — попита Брадли смръщен.
— Рейна ми каза, че си добър детектив — каза Зак. Остро усещане проряза паранормалните му сетива.
Адреналинът рукна във вените му.
Зак скочи на крака и преди да е взел съзнателно решение, вече беше при вратата.
— Какво става? — извика Брадли след него. — Къде отиваш?
— Рейна. В беда е. Прати някой в магазина й. Веднага.
Телефонът му иззвъня. Той го извади от джоба си, докато тичаше към колата.