— Пази се от химикалката й — извика Рейна.
Последва шумно тупване.
Зак се появи в стаята, стиснал в ръка елегантна химикалка в черно и златисто.
— И аз си имам химикалка — каза той, преди да я прибере в джоба на коженото яке.
Брадли нахлу през предната врата на магазина с пистолет в ръка. Следваха го двама униформени полицаи. Единият водеше Ники, окована с белезници.
Брадли погледна Рейна.
— Добре ли си?
— Да. — Тя седна предпазливо. — Добре съм. — Реши да не обръща внимание на глезена си.
— Кътлър е в задната стая — посочи Зак с палец през рамото си.
Брадли хукна към другото помещение, единият от полицаите тръгна подире му.
Зак обгърна раменете на Рейна. Лицето му бе много напрегнато.
— Инжектира ли ти нещо?
— Не. — Рейна поклати глава. — Канеше се да го направи, но не успя. Само съм дрогирана.
Той я притегли към себе си и я прегърна толкова силно, че едва не я задуши.
— Този неин химикал е много опасен — каза тя, заровила лице в ризата му. — Касиди каза, че две дози ще довършат Пандора.
— Взех химикалката й, а Брадли ще я претърси за други оръжия.
— А димът в задното помещение?
— Още се усеща, но не толкова силно, че да ми повлияе.
— Калвин и Джоан как са?
— Живи, слава богу. В безсъзнание са — съобщи Брадли от вратата. — Също и Касиди. Какво, по дяволите, си направил с нея, Джоунс?
— Нищо с траен ефект. — Зак отпусна леко прегръдката си, за да даде възможност на Рейна да диша. — Ще й мине след няколко часа.
— Явно няма смисъл да задавам повече въпроси. — Брадли се приближи до предната врата на магазина. — Кой от тях хвърли проклетата димка?
— Сигурно Касиди — каза Зак.
Рейна примигна стресната и отвори уста да го поправи. Ръката му стисна нейната леко. Тя замълча.
— Ти как разбра, че сме в беда? — попита вместо това.
— Не питай мен — усмихна се Брадли горчиво. — Джоунс усети, че нещо не е наред. Сигурно е екстрасенс. — После добави тихо: — Като теб.
52.
Часове по-късно Рейна седеше на канапето и отпиваше от чая, който Зак бе приготвил за нея. Веднага щом се прибраха, тя се вмъкна в банята и сега си почиваше, увита в пухкавия бял халат. Робин топлеше скута й, Батман се гушеше до бедрото й. За глезена й се беше погрижил лекар. Върху прясната превръзка имаше нов пакет замразени зеленчуци.
Зак и Калвин се бяха настанили в двете кресла срещу канапето и пиеха кафе.
Рейна погледна Зак.
— Радвам се, че Брадли е приел твоето предложение да отложим показанията за утре. Днес следобед определено не ми беше до това.
Калвин се ухили. Тя повдигна вежди.
— Кое ти се струва смешно?
— Не искам да разбивам илюзиите ти — каза Калвин, — но Зак не мислеше за твоето удобство, когато убеди Мичъл да изчака за показанията. Зак е истински цар, когато трябва да се уточнят подробностите.
Рейна осъзна казаното от Калвин. Тя погледна Зак.
— Искал си да чуеш цялата история предварително.
— Е, бях загрижен за теб — престори се на обиден Зак. — Ти беше изтощена.
— Не, няма да се хвана. Смяташ, че имам нужда от малко помощ в изясняването на фактите. Признавам, че е така.
Калвин се ухили и отпи от кафето си.
— Добре — кимна Зак. — От опит знам, че не бива да объркваме полицаите с твърде много информация.
— С други думи, няма да им кажеш, че са попаднали на сблъсък между две тайни организации, които се занимават с изследване на паранормални феномени, така ли? — попита тя учтиво.
— По принцип „Джоунс и Джоунс“ предпочита да остави лошите да обясняват тази версия на ченгетата — обади се Калвин.
Тя повдигна вежди.
— Защото така ченгетата смятат лошите за смахнати, а „Джоунс и Джоунс“ запазва имиджа си на напълно нормална и законна агенция за разследвания?
Калвин се ухили още по-широко.
— Разбра идеята.
— Налице са достатъчно основания да ги приберат — допълни Зак. — Нещо повече, Мичъл има силен личен мотив. Не му харесва фактът, че Касиди го е изиграла.
— Убийство, опит за отвличане и опит за грабеж са добро начало — подхвърли Калвин. — Останах с чувството, че Мичъл ще изрови и други.
— Не че ще му трябват — отбеляза Зак, вперил поглед в камината.
Рейна го погледна стреснато.
— Какво искаш да кажеш? Мислиш, че Касиди и Ники ще се отърват?
— Ще ги пратят в психиатрична болница за престъпници, ако приемем, че издържат дотогава.
Рейна се намръщи.
— Не разбирам.
— По всичко личи, че в „Нощни сенки“ не търпят провалите. — Зак отпи от кафето си и остави чашата на масата. — Превръщат хората си в марионетки, като ги правят зависими от лекарството, адаптирано за индивидуалния им психологически профил. Лишени от лекарството, хората полудяват и обикновено се самоубиват до четирийсет и осем часа.