Кого заблуждаваше? Рано или късно той щеше да се ожени и това щеше да бъде краят на връзката им.
— Радвам се — успя да промълви. — Ти ще бъдеш страхотен Магистър.
Зак дръпна завесата настрана. Беше обул панталона си. Рейна се смути от собствената си голота.
— А сега искам да знам какво ще правим с нас двамата.
Тя машинално придърпа хавлиената кърпа към гърдите си, докато се опитваше да осмисли въпроса му.
— Не разбирам — каза накрая.
— Вчера следобед, когато животът ти беше в опасност, аз усетих нещо. Вечерта, когато аз бях нападнат, ти усети нещо.
— Странно, нали?
— Между нас има изключително силна психическа връзка. Не знам за теб, но аз никога не съм изпитвал подобно нещо. С никого.
Тя примигна.
— Дори и с Джена?
— С Джена изобщо. А ти?
— С никого.
— Е, какво ще правим в такъв случай? — попита той.
Рейна трябваше да помисли, да се вземе в ръце, но не можеше да го направи, докато стоеше гола пред него.
— Не може ли да говорим за това по-късно? — попита тя, без да храни особена надежда. — Може би докато закусваме?
— Това, което се случва с нас, е много важно — каза тихо той. — Мисля, че го знаеш не по-зле от мен. Прекалено дълбоко е. Усещам го до мозъка на костите си.
— О, Зак.
— И при теб ли е така? Дълбоко чувство за връзка?
Той не се отказваше.
Рейна измъкна завесата от ръката му и я дръпна обратно, за да скрие голото си тяло. После подаде само главата си и го погледна строго.
— Знаеш какво изпитвам към теб — каза тя сърдито.
— Не, не знам. Усещам привличането между нас и съм убеден, че ще останем свързани за цял живот. Но това е единственото, което знам със сигурност.
Тя избухна:
— По дяволите, влюбих се в теб още първата вечер в Шелбивил. Трябва да си разбрал това. Нали си огледален талант?
Той отново дръпна завесата, протегна ръка и издърпа Рейна изпод душа.
— Зак, ще се измокриш.
Той свали халата й от закачалката и я уви в него. После я прегърна силно.
— Това, че съм огледален талант, не ми дава всички отговори — каза той. Хвана лицето й в дланите си. — Това важи най-вече за личните неща. Проблемът с нюансите, нали помниш.
— Да — прошепна тя. — Помня.
— А в този случай е съвсем лично. Аз не просто започнах да се влюбвам в теб първата вечер в Шелбивил. Аз се влюбих до уши. Разбрах, че ти си жената за мен, в мига, в който отвори вратата на стаята си.
Тя го изгледа поразена.
— Наистина ли?
— Омъжи се за мен, Рейна.
Тя сякаш изпадна в безтегловност.
— Това не е възможно — извика тя.
— Защо не?
— Защото ти ще бъдеш следващият Магистър. Не можеш да се ожениш за дъщерята на човек, който е бил отхвърлен от Обществото. Знаеш това. Семейството ти и Съветът ще се ужасят, когато разберат за намеренията ти, да не говорим за „Джоунс и Джоунс“. Ти трябва да се грижиш за традициите. Единственият шанс за нас е да поддържаме тайна връзка. До момента, в който решиш да се ожениш…
Зак я застави да млъкне, като я избута до затворената врата и я целуна с властна настоятелност. Когато тя най-после спря да се съпротивлява и се отпусна в ръцете му, той вдигна глава.
— Има нещо, което явно не разбираш във връзка с поста на Магистъра — каза той дрезгаво.
Рейна преглътна трудно.
— Какво?
— Магистърът е шефът.
— И?
— И като шеф мога да правя каквото си поискам.
— Като съдя по това, което прочетох за баща си в досието на „Джоунс и Джоунс“, може би ще ти се наложи да пренапишеш цялата история.
Зак се усмихна бавно и самоуверено.
— Няма проблем.
Болка и отчаяние се надигаха в нея. Защо я измъчваше така?
— Ако се ожениш за мен, със сигурност ще имаш проблеми — настоя тя. — На мен също няма да ми е леко. Не искам да бъда заобиколена от хора, които ме гледат с подозрение. Може да се окаже по-мъчително, отколкото да внимаваш да не те помислят за луд.
— Имай ми доверие, скъпа.
— Зак, трябва да бъдеш реалист. Никой в Обществото, който познава миналото ми, няма да ме приеме. Завинаги съм дамгосана от постъпката на баща ми. Ако се ожениш за мен, Съветът може да отхвърли кандидатурата ти за Магистър.
— Остави на мен да се тревожа за това.
— Но ти искаш тази работа.
— Не повече, отколкото искам теб.
Рейна беше слисана.
— Би се отказал от поста заради мен?
— Без да се замисля.
— Зак.
Той се разсмя.
— Но ти сигурно ще се чувстваш виновна, ако го направя, така че няма да се откажа. Просто ще се погрижа да получа поста. Така е по-лесно.