— Ами агенцията за запознанства на „Аркейн“?
— Те ме свързаха с Джена, забрави ли? Нямам намерение да им давам втори шанс.
— Говориш сериозно, нали?
— След това, което преживях последната година, мога да те убедя, че бракът е едно от нещата, които приемам сериозно.
Рейна си пое дълбоко дъх, опитвайки да запази здравия си разум.
— Това се случва прекалено бързо. Познаваме се едва от няколко дни и през цялото време сме били в ситуация на силен стрес.
Зак я погледна преценяващо.
— Знаеш ли, ако беше израснала в Обществото, щеше да разбереш, че тази връзка помежду ни е много, много специална.
Тя вирна брадичката си.
— Както отбелязахме повече от веднъж, не съм израснала в Обществото. — Рейна разпери ръце. — Не знам какво правя тук. Нямам никаква идея.
— Знаеш, че искаш мен, нали?
Тя затвори очи с всичка сила.
— Да, искам теб. Повече, отколкото съм искала нещо друго в живота си.
— Това е достатъчно засега.
Зак смъкна ципа на панталона си. Тя го погледна изненадано.
— Какво правиш?
— Не мога да устоя, като знам, че си цялата мокра. Разгорещявам се.
Половин час по-късно, малко по-спокойна, Рейна отвори една кутия с котешка храна. Батман и Робин реагираха на звука така, както в миналото моряците са реагирали на корабните сирени. Дотичаха ентусиазирано в кухнята и спряха пред нея. Наблюдаваха с обожание как тя отваря кутията с храната им.
Рейна погледна пъстрите им муцунки. Изневиделица гласът на Вела отекна в съзнанието й.
Всеки носи маска.
Зак стоеше до плота и правеше кафе. Погледна я въпросително.
— Какво? — попита той.
— Мисля, че знам какво е имала предвид леля Вела, когато е написала да търся зад маската на Уайлдър Джоунс.
56.
Телефонът на Зак иззвъня, докато паркираше колата пред къщата в Шелбивил. Той изгаси двигателя и отговори на обаждането.
Рейна изчака, загледана в къщата през мокрото от дъжда стъкло на колата.
— Беше Мичъл — каза той, след като затвори.
— Досетих се. — Рейна се обърна към него. — Лоши новини ли?
— Поне за Касиди Кътлър и Ники Плъмър, да. И двете показват признаци на тежко психическо разстройство. Извикали са психиатър да ги прегледа. Не казах на Мичъл, но ако се съди по съдбата на разкритите от „Джоунс и Джоунс“ агенти на „Нощни сенки“, състоянието на двете жени вероятно ще се влошава прогресивно.
Рейна потрепери.
— И нищо не може да се направи.
— Нищо. Абсолютно нищо. Но Мичъл ми каза нещо интересно. Преди да започне да затъва в лудостта, Ники Плъмър доста е поприказвала. Побесняла срещу Кътлър, защото се опитала да я натопи.
— За опита за отвличане?
— Не — каза Зак. — За убийствата, които описва в книгите си.
— Мили боже, Касиди е убила онези хора?
— И после е натопила други. Според Ники е станало така.
Рейна се вцепени от ужас.
— А хората, арестувани за онези ужасни убийства, са били невинни, така ли?
— Така твърди Ники. — Зак се усмихна леко. — Но благодарение на тромавата ни съдебна система никой от тези хора не е стигнал до електрическия стол. Можеш да си представиш как се чувства Мичъл.
— Има си хас. Ако Ники му е казала истината, това ще е случаят на десетилетието. Издигането му е гарантирано. Сигурно ще се появи книга за това, а може би и филм.
— Той каза, че Ники му е дала достатъчно материал, за да започне разследване. С малко късмет и дискретната помощ на „Джоунс и Джоунс“ след няколко месеца Мичъл ще се превърне в национален герой.
— Удивително. — През цялото пътуване от Ориана до Шелбивил Рейна се беше чувствала зле, но чутото я ободри значително. — Надявам се, че Ники не го е подвела.
— Мисля, че казва истината. — Зак свали предпазния колан и навлече якето си, за да скрие кобура на пистолета. — Не е имала никакъв мотив да говори за престъпления, в които е замесена.
— Вярно. — Рейна свали своя колан, грабна черния шлифер и отвори вратата. — Да видим сега дали съм права за маската на Уайлдър Джоунс.
Двамата изтичаха под ситния дъжд до входа на къщата. Беше по-студено от предното й идване в Ориана, помисли си Рейна. Дърветата зъзнеха в очакване на сняг.
Между подпорите на верандата още беше опъната жълта полицейска лента. Рейна спря на стъпалото и извади ключа.
— Сигурен ли си, че можем да влезем? — попита тя.
— Когато се обадих на Лангдън тази сутрин, той ми каза, че неговите хора са приключили. Нямаше нищо против да влезем в къщата.
Рейна отвори вратата. Малкото антре тънеше в сенки.
Зак се огледа любопитно.
— Къде долови лошите вибрации преди?