Зак се подаде иззад ъгъла на бараката и стреля веднъж.
Дъг Спайсър беше още жив, когато Уейн Лангдън и един от заместниците му спряха пред къщата. После се появи пожарна кола, последна дойде линейката.
Рейна не изчака медиците да се занимават с Дъг. Скочи и размаха ръце да привлече вниманието им.
— Първо се погрижете за него — посочи тя Зак. — Той е добрият.
57.
Два часа по-късно Рейна седеше в чакалнята на болницата в Шелбивил. Уейн Лангдън беше до нея.
Очакваха новини за Зак. Цяла вечност го държаха в спешното отделение. Един лекар се появи за кратко и съобщи, че раната не е толкова страшна, колкото изглежда. Той поясни, че куршумът е минал само през кожа и тъкан и не е засегнал никакви органи.
— Много шевове, няколко дни антибиотик и ще се оправи. Господин Джоунс ще си остане с един интересен белег, но без трайни увреждания.
Лесно му е на него, помисли си Рейна. Беше сигурна, че никога няма да забрави мига, в който куршумът улучи Зак. Ужасът, който изпита, когато осъзна, че е прострелян, щеше да изплува отново и отново в кошмарите й като призрачните гласове.
Имаше нова превръзка на глезена и чифт патерици.
— Получихме пълно признание от Спайсър, преди да го вкарат в операционната — съобщи й Лангдън. — Не можахме да го накараме да млъкне, честно казано. Не спираше да бръщолеви, че трябвало да изгори вещиците.
— Аха. — Рейна се засуети с патериците. Трябваше да свикне с тях.
Лангдън се намръщи.
— Оценявам, че не ми повтаряте: „Нали ви казах“.
— Е, трудно ми е да се сдържа.
— Има си хас — подсвирна Лангдън тихо. — Трябва да ви кажа, че признанието на Спайсър не би могло да дойде в по-добър момент.
— Защо? — попита Рейна, като погледна часовника си.
— Обвинението срещу Бъртън Росър започна да се пука по шевовете. Оказва се, че той има желязно алиби за поне едно от убийствата. По времето, когато е било убито първото момиче, той е лежал в затвора за грабеж и изнасилване.
— Предполагам, че Спайсър е подхвърлил доказателствата срещу него?
— Да. Очевидно здравата сте го изплашили, когато сте намерили момичето в мазето. — Лангдън се прокашля. — Имам чувството, че нещо у вас му е подействало много изнервящо.
— Понякога имам този ефект върху хората. Това е дарба.
Лангдън, изглежда, не знаеше как да тълкува това. Той се изчерви леко и се престори, че нищо не е чул. После пак се прокашля и продължи разказа си:
— Спайсър е решил, че най-добрият начин да се защити е, като ни даде заподозрян. Оставил е колана в къщата на Бъртън Росър. После е копирал снимките на жертвите от собствения си компютър на преносима памет, а от нея — в компютъра на Росър. Преди няколко минути намерихме същите снимки в компютъра на Спайсър.
— Но защо е решил, че Росър е подходящият заподозрян?
— Избрал е човек, когото хората в града познават по-малко и от самия него. Освен това Росър е самотник и според слуховете бивш затворник.
Телефонът й иззвъня. Рейна го извади от чантата си и погледна дисплея. Скрит номер.
— Ало? — попита тя предпазливо.
— Рейна Талънтайър ли е на телефона?
Мъжки глас или по-скоро ръмженето на раздразнена мечка. Трудно беше да се определи.
— Мисля, че сте сгрешили номера — каза тя.
— Фалън Джоунс е на телефона — изръмжа мечокът, освирепял, че му се налага да се представя. — Опитах да се обадя на Зак. Телефонът му е изключен. Какво, по дяволите, става?
Рейна отправи към Лангдън кратка широка усмивка.
— Извинете, трябва да проведа един разговор.
— Разбира се, няма проблем.
Тя се изправи, взе патериците и закуцука към изхода. Навън беше студено, но това не й пречеше. В момента генерираше повече енергия, отколкото бе необходимо, за да й е топло. Облегна се на едната патерица и вдигна телефона до ухото си.
— Приятно ми е, господин Джоунс — каза тя учтиво. — Значи вие сте шеф на фирмата, която разби живота на семейството ми преди години.
— Моля?
— Не мога да ви опиша колко съм възмутена от начина, по който вашият агент Уайлдър Джоунс е провел така нареченото си разследване.
— Какво? Слушайте, госпожице, аз нямам нищо общо с това. Случило се е много преди да оглавя „Джоунс и Джоунс“.
— Не се нуждая от оправдания, Джоунс. Искам извинение. Уайлдър Джоунс е разбил сърцето на леля ми.
— Ядосана сте, защото са имали връзка? — попита Фалън напълно озадачен. — Луда ли сте?
— Не, за щастие. Но заслугата за това не е на „Джоунс и Джоунс“ или на „Аркейн“.
— Какво говорите?
— Според вашето досие, било общоизвестен факт, че има висока статистическа вероятност да съм наследила паранормална чувствителност от определен тип и степен, която е много трудна за овладяване в обикновения живот. Известно ли ви е какво се случва, когато споделите с някого, че чувате гласове? Смята ви за луд. И знаете ли какво? Накрая наистина полудявате.