— Вижте, аз нямам вина, че досието ви е било погребано. Всичко във връзка с вашето семейство е било засекретено.
— Имам добри новини за вас, господин Джоунс. „Джоунс и Джоунс“ може и да смятат, че провеждат операциите си сякаш са ФБР, но според мен не е така. За мен това е просто поредната частна детективска агенция.
— По дяволите…
— Нещо повече, дори и да беше законна правителствена агенция, пак щях да съм бясна.
— Успокойте се, госпожице Талънтайър.
Това беше заповед. Тя не й обърна внимание.
— Аз съм напълно спокойна, благодаря. И понеже говорим за тоталното пренебрежение, с което се отнасяте към правото на личен живот на хората, бих искала да добавя още нещо. Никак не ми допада фактът, че в началото на този случай сте накарали аналитиците си да проверят всичко, свързано с мен, от медицинския картон до навиците ми на пазаруване. Тези неща са поверителни, господин Джоунс.
— Искам да говоря със Зак.
— Обмислям възможността да съдя „Джоунс и Джоунс“. Само си представете какво би означавал един процес за вашата фирма и обществото „Аркейн“ като цяло. Обзалагам се, че с добър адвокат и подходящ съдия мога да ви принудя да отворите всичките си така наречени засекретени досиета. Помислете за заглавията. Детективска агенция за парапсихични разследвания поддържа тайни досиета на обикновени граждани.
— Дайте ми да говоря със Зак. Веднага! — настоя Фалън.
— Съжалявам, не може да се обади.
— Къде е той?
— В спешното отделение.
— Ранен ли е? Какво става?
— О, да. Сигурно не знаете за последния провал на „Джоунс и Джоунс“. Оказва се, че сте сбъркали, когато сте потвърдили, че полицаите от Шелбивил са заловили серийния убиец.
— Казах, че аналитиците прецениха вероятността да е заловен истинският извършител на деветдесет и шест цяло и три процента.
Рейна подсвирна.
— Не е достатъчно, господин Джоунс. Вашите аналитици са сгрешили на сто процента. Истинският убиец стреля няколко пъти по нас днес следобед. Единият куршум улучи Зак. Това се случи, преди убиецът да направи опит да ни подпали.
— Зле ли е?
В гласа му прозвуча искрена загриженост. Тя омекна леко.
— Лекарят каза, че ще се оправи. В момента съм в чакалнята на болницата в очакване на новини.
— Заловиха ли убиеца?
— Имате предвид дали са хванали истинския убиец? Отговорът е да, но не благодарение на „Джоунс и Джоунс“.
— Не знам как сме го пропуснали. Очевидно сме имали недостатъчно или фалшива информация.
— Може би трябва да разчитате по-малко на паранормалните способности на аналитиците си и да заложите на традиционните методи за разследване на престъпления.
— Не разполагахме с много време за проверки — отвърна Фалън твърдо. — Имахме други приоритети, ако си спомняте.
Рейна се канеше да изстреля нещо в отговор, но видя Зак от другата страна на стъклената врата. Той беше на крака и се движеше. Това беше добър знак. Медиците бяха срязали ризата му. Носеше коженото си яке на голо. Виждаше се ивица от бинтованото му тяло.
— Зак току-що излезе от спешното — каза тя. — Трябва да вървя.
— Чакайте! — извика бързо Фалън. — Не затваряйте. Искам да говоря с него.
— Добре. Но преди това има нещо, което ние с вас трябва да изясним.
— Какво? — попита той предпазливо.
— Доколкото разбирам, „Джоунс и Джоунс“ отговаря единствено пред Управителния съвет и пред Магистъра на обществото „Аркейн“.
— Да, и?
— Както вървят нещата, скоро ще бъда съпруга на следващия Магистър.
— Какво?
— Тази позиция ще ми осигури доста голяма власт, не мислите ли? — Рейна махна с патерицата си на Зак. — Най-добре да не ме ядосвате повече, господин Джоунс.
— Дайте ми Зак — изръмжа Фалън.
Зак излезе през стъклената врата и тръгна към нея.
— Обажда се господин Джоунс от „Джоунс и Джоунс“ — каза тя на Зак. — Иска да говори с теб.
— Очаквах да се обади — каза Зак.
— Да те предупредя, току-що му съобщих новината, че двамата с теб ще се женим.
Мъжко задоволство озари лицето му. Очите му станаха много, много сини.
— Добре — каза той тихо. — В Обществото това се приема за официално съобщение. Той как го прие?
— За малко не получи удар.
— Не се тревожи, ще оцелее.
— Зак? — долетя гласът на Фалън откъм слушалката. — Чуваш ли ме?