Той й я подаде. Тя завърза лапите на кучето, разпали още малко пютриум и го метна с лекота на рамо. Болката в гърдите я накара леко да се намръщи.
„Дано само лигите не ми потекат по ризата“ — помисли тя, подхвърли боксингите на търговеца и закрачи към двореца.
Вин тръшна зашеметената овчарка на пода и изтупа ръце. Стражите я бяха изгледали малко учудено, докато влизаше в двореца, но тя вече беше свикнала с това.
— Какво носите? — попита ОреСюр. Беше се прибрал в нейните покои. Очевидно сегашното му тяло бе неизползваемо. Беше се наложило да оформи мускули там, където хората нямаха, за да задържи скелета, и докато лекуваше тежките си рани, имаше ужасен вид. Все още носеше окървавените дрехи от предната вечер.
— Това — рече Вин и посочи овчарката — ще е новото ти тяло.
ОреСюр се облещи.
— Това? Господарке, това е куче.
— Именно.
— Аз съм човек.
— Ти си кандра — поправи го Вин. — Можеш да имитираш плът и мускули. Защо не и козина?
Кандрата не изглеждаше никак доволна.
— Не мога да се преобразя в това — рече ОреСюр. — Но бих могъл да използвам козината, както правя с костите. Не съм сигурен какво ще се…
— Не смятам да убивам други хора заради теб, кандра — и дори да го сторя, няма да ти позволя да ги… ядеш — прекъсна го Вин. — А и така ще си по-незабележим. Хората ще заподозрат нещо, ако продължавам да сменям стюардите си. От месеци разправям на всички, че възнамерявам да те отпратя. Е, ще им кажа, че съм го направила — никой няма да си помисли, че новият ми домашен любимец е моята кандра. — Кимна към трупа. — Мисля, че ще си по-полезен в този вид. Хората не обръщат внимание на кучетата и ще можеш да им подслушваш разговорите.
ОреСюр продължаваше да се мръщи.
— Няма да е никак лесно. Ще трябва да ме заставите по силата на Договора.
— Хубаво — склони Вин. — Заповядвам ти. Колко време ще отнеме?
— За обикновено тяло са нужни няколко часа. Но сега ще е по-дълго. А и козината ще ме затрудни допълнително.
— Започвай веднага тогава — рече Вин и се обърна към вратата. Едва сега забеляза малък пакет на писалището си. Смръщи вежди и го взе. Отгоре имаше бележка:
Лейди Вин,
Това е новата сплав, която поръчахте. Алуминият се намира трудно, но наскоро едно благородническо семейство напусна града и успях да им купя посудата.
Не зная дали ще излезе нещо от това, но предполагам, че си заслужава да се опита. Смесих алуминий с четири процента мед и струва ми се, полученият резултат е обещаващ. Четох за тази смес, на някои места я наричат дуралуминий.
Вин се усмихна, прибра бележката и отвори пакета. Вътре имаше кесия с метален прах и сребриста пръчка, и двете вероятно състоящи се от споменатия в бележката „дуралуминий“. Терион беше стар аломантичен металург. Макар самият той да не беше аломант, бе правил смески и стривал прахове за Мъглородни и Мъгливи почти през целия си живот.
Вин прибра пръчката и кесията и се обърна към ОреСюр. Кандрата я гледаше с безизразно лице.
— Това днес ли дойде? — попита тя и кимна към пакета.
— Да, господарке — отвърна ОреСюр. — Преди няколко часа.
— Защо не ми каза?
— Съжалявам, господарке — отвърна ОреСюр спокойно. — Не сте ми нареждали да ви съобщя, ако дойде пакет.
Вин стисна зъби. ОреСюр знаеше с какво нетърпение очаква всяка нова сплав от Терион. Досегашните опити с алуминий се бяха оказали неудачни. Вин бе уверена, че съществуват и други аломантични метали, които само чакат да бъдат открити. Нямаше да се успокои, докато не успее.
ОреСюр продължаваше да я наблюдава с безразличие, приведен над трупа на овчарката.
— Захващай се за работа — нареди му Вин, обърна се и излезе, за да потърси Елънд.
Елънд бе в кабинета си заедно с пристигналия вчера Доксон.
— Докс! — възкликна Вин. Той се беше прибрал в стаята си веднага след пристигането си и тя още не се бе срещала с него.
Доксон й се усмихна. Набит, без да е пълен, той носеше черната си коса късо подстригана и имаше добре подрязана брада.
— Здрасти, Вин.
— Как беше в Терис? — попита тя.
— Студено — оплака се Доксон. — Така се радвам, че се прибрах. Макар че бих предпочел да не заварвам тази армия отвън.
— И в двата случая се радваме, че си при нас, Доксон — рече Елънд. — Без теб кралството беше на път да се разпадне.
— Не бих се изразил точно така — рече предпазливо Доксон, затвори дебелия тефтер пред себе си и го остави върху купчина също такива. — Доколкото виждам, въпреки всички премеждия бюрокрацията си остава все така непоклатима. Така че едва ли имате нужда от мен.
— Глупости! — възрази Елънд.