— Те само се упражняват, Клъбс — рече Елънд. — Няма да има „победител“.
— Скоро ще се разгорещят — отбеляза Клъбс. — Винаги става така.
Елънд обърна глава.
— Не бива да ме караш да залагам срещу Вин.
— Защо пък не?
Елънд се засмя и извади една монета. Клъбс все още малко го плашеше и той не искаше да рискува да го ядоса.
— Къде е този мой безполезен племенник? — попита Клъбс и се озърна.
— Дух ли? Че той върна ли се? Как е влязъл в града?
Клъбс сви рамене.
— Тази сутрин е оставил нещо на прага ми.
— Подарък?
Клъбс изсумтя.
— Дървена статуетка на майстор резбар от град Йелва. И бележка, на която пише: „Само да ти покажа какво правят истинските майстори, старче“.
Елънд се засмя, но погледна Клъбс смутено.
— Не беше такъв момък той — промърмори недоволно Клъбс. — Кълна се, че вие го покварихте.
Дали се шегуваше? Или беше сериозен? Елънд така и не се бе научил да разпознава настроенията му.
— Как се справя армията?
— Ужасно — отвърна Клъбс. — Искаш армия? Дай ми повече от година да я обучавам. В момента не бих очаквал от тези момчета да успеят и срещу бабичка с бастун.
„Страхотно“ — помисли си Елънд.
— За нищо не ги бива — продължи да недоволства Клъбс. — Страф копае някакви странни укрепления, но по-голямата част от армията му си почива. Сигурно ще ни нападнат в края на седмицата.
Вин и Хам продължаваха да си разменят удари. От време на време спираха и Хам обясняваше как е правилната стойка или подход. Но постепенно паузите се скъсиха, а ударите и движенията ставаха все по-силни и бързи. Двамата се обляха в пот, изпод краката им се вдигаха облаци прах.
Въпреки разликата в силата, опита и подготовката Вин се оказа достоен противник на Хам и Елънд неволно се усмихна. Тя не беше като другите — беше го осъзнал още първия път, когато я зърна на бала, първия й бал. Но напоследък все по-често си даваше сметка колко я е подценявал в началото.
Нова монета иззвънтя на перилата.
— И аз залагам на Вин.
Елънд се обърна изненадано. Мъжът, произнесъл тези думи, бе войник и допреди малко бе стоял по-назад с останалите. Елънд се намръщи.
— Кой си…
И се сепна. Като се изключеше брадата и позата, той познаваше това лице.
— Дух? — попита изненадано.
Момчето се засмя под очевидно фалшивата брада.
— Бешел къдято ма повикали-пратили.
Елънд се намръщи.
— В името на лорд Владетеля, пак ли този твой проклет диалект?
— О, само лека носталгична закачка — отвърна Дух през смях. Дори сега в думите му се долавяше източен акцент, но през първите пет месеца, след като се запозна с момчето, Елънд почти не разбираше какво казва. За щастие Дух постепенно изостави привичката си да говори на своя странен диалект, също както и да носи обичайните си дрехи. Шестнайсетгодишният младеж вече бе висок почти два метра и твърде малко напомняше дългурестия хлапак, който Елънд помнеше отпреди година.
Дух се опря на перилата до Елънд в позата на скучаещ младеж, с което премахна и последния намек за войника, за който се представяше — и какъвто не беше.
— Дух, защо си облечен така? — попита намръщено Елънд.
Дух сви рамене.
— Аз не съм Мъглороден. Ние, по-простичките шпиони, трябва да открием други начини да събираме информация, без да влитаме през прозорци или да подслушваме от покриви.
— От колко време си тук? — попита Клъбс и стрелва с яден поглед племенника си.
— Отпреди теб, чичо Мърмор — рече усмихнато Дух. — И за да отговоря на следващия въпрос, прибрах се преди два дена. Малко преди Доксон, ако трябва да съм точен. Реших да си отдъхна, преди да се върна към задълженията си.
— Дух, не зная дали си забелязал — каза Елънд, — но ние сме във война. Сега не е време за почивки.
Дух сви рамене.
— Не исках да ме отпратите наново. Щом сражението ще е тук, предпочитам да съм на точното място. Нали разбирате, заради тръпката.
— И откъде се сдоби с тази униформа? — изсумтя Клъбс.
— Ами… хъм… — Дух се огледа и за миг заприлича на неувереното хлапе, което беше доскоро.
Клъбс промърмори нещо за непослушните момчета, но Елънд само се разсмя и потупа Дух по рамото. Момчето отвърна с усмивка. Очевидно групата на Вин се беше сдобила с още един полезен член. Като Калаено око — Мъглив, който гори калай, за да подсилва сетивата си, — Дух можеше да подслушва разговори от голямо разстояние, както и да вижда дребни подробности.
— Е, добре дошъл — заяви Елънд. — Какви са новините от Запада?