— Но все пак ти си много по-силен от нея — посочи Дух.
Хам кимна.
— Да. И бих се възползвал от това — стига да успея да нанеса удар. Но с времето става все по-трудно.
Вин се върна с каничка студен сок — изглежда, бе ходила чак до Цитаделата, вместо да налее топла бира от бъчонката до площадката. Освен това беше взела чаши за Елънд и Клъбс.
— Ей! — извика Дух. — Мене защо ме забрави?
— С брадата изглеждаш глупаво — отвърна Вин, докато наливаше.
— Затова ли няма да получа сок?
— Затова.
— Вин, ти си странно момиче — бе коментарът на Дух.
Вин завъртя очи и погледна към бъчонката в ъгъла. Едно от тенекиените канчета до нея подскочи и полетя към тях. Вин го улови и го тупна на перилата до Дух.
— Сега доволен ли си?
— Ще съм доволен, когато ми налееш да пийна — заяви Дух.
През това време Клъбс се пресегна и прибра парите от перилата.
— Ей, вярно бе! — провикна се Дух. — Ел, длъжник си ми. Плащай!
Елънд свали чашата.
— Не съм се включвал в облога.
— Да, ама плати на чичо Дразньо. Защо не и на мен?
Елънд въздъхна, извади монета от десет боксинга и я сложи до парите на Дух. Момчето се засмя и я прибра с ловкостта на уличен джебчия.
— Вин, благодаря ти, че ми подобри финансовото състояние. — И й намигна.
Вин погледна намръщено Елънд.
— Залагал си срещу мен?
Елънд се засмя, наведе се през перилата и я целуна.
— Не исках. Клъбс ме накара.
Клъбс изсумтя, допи чашата и я протегна за още. След като Вин не реагира, той се обърна към Дух и го изгледа намръщено. Дух въздъхна, взе каната и му наля чашата.
Вин не сваляше недоволен поглед от Елънд.
— На твое място щях да внимавам, Елънд — подхвърли Хам и се засмя. — Тя удря доста силно…
— Не биваше да я ядосвам, когато става въпрос за оръжия, нали?
— Мен ли питаш? — подсмихна се Хам.
При този коментар Вин изсумтя, заобиколи перилата и застана до Елънд. Той я прегърна и когато тя се притисна към него, за миг зърна в очите на Дух пламъче на завист. Елънд подозираше, че хлапето си пада по Вин, но пък не можеше да го вини за това.
Дух поклати глава и въздъхна:
— Трябва да си намеря жена.
— Тази брада няма да ти помогне — заяде се Вин.
— Вин, тя е само за маскировка — отвърна Дух. — Ел, не можеш ли да ми дадеш някаква титла?
Елънд се засмя.
— Едва ли това ще промени нещо, Дух.
— Виж на теб как ти провървя.
— Ох, не зная. Понякога си мисля, че Вин се влюби в мен не заради титлата ми, а въпреки нея.
— Но си имал и други освен Вин, нали? Благородни момичета?
— Едно-две призна Елънд.
— Само дето Вин има навика да изтребва съперниците си — засмя се Хам.
Елънд се присъедини към смеха.
— Е, направи го само веднъж. И струва ми се, че Шан си го заслужаваше — в края на краищата тъкмо тогава възнамеряваше да ме убие. — Погледна с нескрита обич Вин. — Макар че Вин наистина е твърде сурова с другите жени — в нейно присъствие те всичките бледнеят.
Дух завъртя очи.
— Ще стане по-интересно, когато ги избие всичките.
Хам се изкиска и подаде чашата на Дух.
— Елънд, само лорд Владетеля знае какво ще направи с теб, ако някога решиш да я зарежеш.
Вин се размърда и се притисна по-силио в Елънд. Много пъти я бяха изоставяли в живота. Дори след като той й предложи да се оженят и след всичко, което бяха преживели, тя непрестанно го караше да и обещава, че няма да я зареже.
„Време е да сменим темата“ — помисли Елънд, усетил, че доброто настроение се топи.
— Е — рече той, — ще ида да проверя какво има за хапване в кухнята. Вин, идваш ли?
Вин погледна към небето, сякаш за да провери колко остава до мръкване, след това кимна.
— И аз ще дойда — заяви Дух.
— Не, ти няма — сряза го Клъбс и го улови за врата. — Ти ще останеш тук и ще ми обясниш откъде си взел униформа, каквато носят моите войници.
Елънд се засмя и отведе Вин. Въпреки неловкия край на разговора бе доволен, че дойде да гледа тренировката. Странно как членовете на бившата група на Келсайър умееха да се шегуват и смеят дори в такива тежки моменти. По някакъв начин успяваха да забравят проблемите. Може би им беше останало в наследство от Оцелелия? Разправяха, че Келсайър винаги се усмихвал, независимо от това колко е тежко положението. Нещо като бунт срещу действителността.