Елънд се усмихна насила. Имаше чувството, че се намира в някакъв нереален свят.
— Нали заради него дойдохме?
— Ами ако сбъркам нещо? — попита тихо Вин. — Ако взема силата и не знам как да я използвам? Ако… стана като лорд Владетеля?
Елънд я погледна. Той я обичаше. Положението, в което се намираха, бе трудно обяснимо от гледна точка на неговия логичен мироглед. Но Вин и логиката никога не се бяха погаждали. А в момента той също бе готов да забрави за нея.
Улови лицето й с ръце и я погледна.
— Очите ти са толкова красиви…
Тя се намръщи.
— Какво?
— И — продължи Елънд — част от красотата им се дължи на твоята честност. Вин, ти няма да станеш като лорд Владетеля. Ще знаеш какво да направиш със силата. Аз ти вярвам.
Тя се усмихна неуверено, после кимна. Но не пристъпи в помещението. Вместо това посочи над рамото на Елънд.
— Какво е това?
Той се обърна. На стената на малката стая имаше издатина. Стърчеше от скалата над вратата, през която бяха влезли. Вин я доближи и Елънд я последва. Забеляза отгоре някакви останки.
— Приличат на строшени грънци.
Освен парчетата върху издатината имаше и други, нападали по пода.
Вин вдигна едно парче, но в него нямаше нищо забележително.
— Погледни това — рече Елънд, който ровеше из останките, и вдигна едно късче, което изглеждаше различно от другите. Беше глинен диск с вграден в центъра метален къс.
— Атиум? — попита тя.
— Не е същият цвят.
— Какво е тогава?
— Може би ще открием отговора там — каза Елънд и посочи редицата колони, водещи към светлината. Вин кимна и двамата се отправиха нататък.
Без да губи нито миг, Марш се опита да Тласне Сейзед. Сейзед очакваше това и отвори желязоемния пръстен — извлече съхранената вътре тежест. Тялото му стана по-плътно и той почувства как тежестта го притегля надолу, юмруците му се превърнаха в железни гюлета, увиснали на ръцете му.
Марш полетя назад, отхвърлен от собствения си Тласък. Блъсна се с гръб в стената и от устните му се изтръгна изненадан вик и отекна в малкото прихлупено помещение.
Сенки танцуваха по стените. Сейзед почерпи острота на зрението, затвори желязоема и се хвърли върху объркания инквизитор. Марш обаче се възстанови бързо. Вдигна ръка, Придърпа една незапалена лампа от стената и тя профуча с нарастваща скорост право към него.
Сейзед отвори цинкоема. Имаше чувството, че е някакъв чудат хибрид между аломант и ферохимик, с източници на метал, забити в тялото. Златото бе помогнало да заздравеят раните му, но пръстените оставаха в плътта. Така бе постъпвал и лорд Владетеля, задържайки металоемите в себе си, проникнали в плътта, за да не могат да му бъдат отнети.
Сейзед винаги бе смятал това за отвратително. Но сега за първи път разбираше ползата от подобна постъпка. Мисълта му се ускори и той светкавично предугади траекторията на лампата. Марш възнамеряваше да я използва като оръжие срещу него. Сейзед побърза да извлече стомана. Аломантията и ферохимията притежаваха едно основно различие: аломантията черпеше сили от самите метали и по тази причина бе ограничена от тяхното количество; при ферохимията едно и също умение можеше да се използва многократно, стига преди това месеци наред да са трупани резерви от него.
Стоманата съхраняваше физическа бързина. Сейзед пресече стаята с такава светкавична скорост, че въздухът свиреше в ушите му. Улови лампата във въздуха, отвори желязоема докрай — увеличи многократно тежестта си — и извлече пютриум, за да си осигури нужната сила.
Марш нямаше време да реагира. В момента той Дърпаше лампата, задържана от нечовешката сила на Сейзед, който при това бе прикован към земята от непреодолима тежест. За втори път Марш стана жертва на собствената си аломантия. Притеглянето го запокити през стаята право към Сейзед и той заби лампата в лицето му. Металът в ръката му се огъна и силата на удара отметна Марш назад. Инквизиторът се блъсна в мраморната стена и във въздуха се разлетяха капки кръв. Докато Марш се свличаше на земята, Сейзед забеляза, че един от металните шипове се е подал напред и главата му стърчи от окървавената очница.
Сейзед възвърна нормалното си тегло, скочи и замахна с импровизираното си оръжие. Но Марш се съвзе, вдигна ръка и Тласна. Сейзед се подхлъзна назад, но успя да спре, след като отново извлече желязо и увеличи теглото си.
Марш изръмжа, притискан от собствения си Тласък към стената. Ала точно това неутрализираше и действията на Сейзед. Терисецът направи опит да пристъпи напред, но силата на Тласъка на неговия противник и собственото му свръхнатежало тяло затрудняваха неимоверно придвижването му. За миг двамата замръзнаха, напънали сили един срещу друг. Зад тях тъмнееше отворът към Кладенеца.