„Дали има някакви слухове за него? — запита се тя, докато поглаждаше дуралуминия. — Нещо, от което да разбера каква е функцията му?“
Всеки от останалите метали предизвикваше незабавен и видим ефект, единствено медта, с нейната способност да замаскира аломантична активност от други Мъглородни, не въздействаше директно върху сетивата. Вероятно дуралуминият бе подобен по действие. Дали ефектът му не се забелязваше само от друг аломант, който се опитва да прилага силата си върху Вин? Той беше противоположен метал на алуминия, премахващ запасите от метали. Не значеше ли това, че под дуралуминиево въздействие металите издържат по-дълго?
Движение.
Вин едва успя да зърне с крайчеца на окото си някакво раздвижване сред сенките. В първия миг в нея се надигна страх — дали това не беше онзи мъглив силует, призракът на мрака, който бе видяла предната нощ?
„Привиждат ти се разни неща — опита се да си внуши. — Сигурно е от преумора“. И наистина, движещият се обект бе твърде черен — и реален, — за да е призрачното видение.
Беше Наблюдателят.
Не беше приклекнал и дори не си правеше труда да се скрие. Арогантен или глупав бе този непознат Мъглороден? Вин се усмихна и тревогата й премина във вълнение. Тя прегледа металите си и провери запасите. Всичко беше наред.
„Тази вечер ще те хвана, приятелю“.
Завъртя се и хвърли шепа монети. Или Мъглородният знаеше, че го е забелязала, или бе готов за атака, защото с лекота ги избегна. ОреСюр скочи на крака и се завъртя към него.
— Проследи го, ако можеш — нареди му тя шепнешком и хукна в мрака след Наблюдателя.
Той се бе изстрелял право нагоре в нощния въздух. Вин нямаше голям опит в преследването на друг Мъглороден — единствената й възможност да се обучава беше в началото, когато с нея се занимаваше Келсайър. Скоро откри, че с мъка издържа на наложеното от непознатия темпо, и изпита вина за това, което бе направила с ОреСюр преди малко. Ето че й предстоеше да научи от собствен опит колко е трудно да преследваш Мъглороден. При това не разполагаше с изострения нюх на кучето.
Затова пък имаше калай. Той правеше нощта по-ясна и подсилваше слуха й. С негова помощ тя успяваше да следва Наблюдателя, докато той се придвижваше към центъра на града. Когато го наближиха, той се спусна на Фонтанния площад. Вин също се снижи, стъпи на плъзгавия паваж със слаб изблик на пютриум, отскочи настрани и хвърли шепа монети.
Металните късчета иззвънтяха в нощта. Вин веднага се втурна напред, движейки с лекота подсилените си от пютриума мускули.
Противникът й подскочи и се озова на ръба на близкия фонтан. Вин приклекна, хвърли една монета и се извиси над него. Той я наблюдаваше зорко, докато прелиташе над главата му.
Вин се улови за една от бронзовите статуи в средата на фонтана, покатери се на тесния й връх и го погледна оттам. Той стоеше на един крак на ръба на фонтана, смълчан, обгърнат в мрак сред кълбящите се мъгли. Имаше… предизвикателство в позата му.
„Можеш ли да ме хванеш?“ — сякаш я питаше.
Вин извади кинжалите и скочи от статуята. Тласна се право над главата на Наблюдателя, като използва студения бронз като котва.
Наблюдателят също се възползва от статуята и се Притегли към нея — изхвърча под падащото тяло на Вин и се понесе с неописуема бързина по водната повърхност, като вдигаше вълна от пръски. Сетне подскочи нагоре, Тласна се рязко и профуча през площада.
Вин стъпи на ръба на фонтана и върху нея се изсипа облак леденостудени пръски. Тя се Тласна и на свой ред прелетя през площада.
Наблюдателят стъпи на земята, обърна се и също извади кинжалите си. Вин се претърколи, мушна се под остриетата и замахна рязко нагоре. Наблюдателят отскочи встрани и оръжията му хвърлиха ярки отблясъци и пръски вода. Движенията му бяха невероятно гъвкави, тялото му бе напрегнато и уверено. Способно.
Вин се усмихна отново и бързо си пое дъх. Не се бе чувствала така, откакто… от онези първи нощи, когато се гонеха с Келсайър. Остана приведена, чакаща, докато мъглите бавно я обгръщаха. Противникът й бе среден на ръст, с жилесто тяло и не носеше мъглопелерина.
„Защо е без пелерина?“ Мъглопелерините бяха нещо като задължителен знак за тяхната каста, символ на гордост и увереност.
Беше твърде далече, за да различи чертите му. Стори й се, че вижда лека усмивка, но миг по-късно той отскочи назад и се Тласна от статуята. Преследването продължаваше.
Докато се носеха из града, Вин разпали стомана.
Хвърчаха из Лутадел като играещи си деца — Вин се опитваше да догони Наблюдателя, а той хитро й се изплъзваше и винаги бе на крачка пред нея.
Беше наистина добър. Много по-добър от всеки Мъглороден, когото бе срещала, с изключение вероятно на Келсайър. Но оттогава тя бе натрупала немалък опит. Дали непознатият можеше да се окаже по-добър и от Оцелелия? Тази мисъл я накара да настръхне. Винаги бе смятала Келсайър за образец на аломантичното майсторство, а беше лесно да забрави, че се бе сдобил със силата си само няколко години преди Рухването.