По тази причина, за да стигне до мястото си, Вин трябваше да прекоси платформата. Всички втренчиха погледи в нея. Някои бяха само любопитни — предполагаха, че е любовница на Елънд, и мисълта, че кралят спи с личната си убийца, ги караше да сплетничат. Други пък се интересуваха от политика — чудеха се дали Вин има някакво влияние върху Елънд и дали биха могли да я използват, за да го накарат да се вслуша в молбите и прошенията им. А имаше и такива, които проявяваха интерес към една жива легенда — те сякаш не вярваха, че това дребничко момиче би могло наистина да убие лорд Владетеля.
Вин ускори крачка, подмина членовете на Събора и се настани на мястото си до Хам, който — въпреки официалния случай — пак беше с неизменния елек и без риза. Облечена със семпла блуза и панталон, Вин също се чувстваше не на място.
Хам се усмихна и я потупа дружески по рамото. Тя едва не подскочи от докосването. Не че не харесваше Хам — напротив. Изпитваше привързаност към него, както и към всички останали членове на някогашната група на Келсайър. Но въпреки това… всъщност не можеше да определи точно причината. Невинният жест на Хам я накара да се стресне. Имаше чувството, че хората не могат да фамилиарничат по този начин.
Прогони тези мисли. Време беше да се научи да приема хората такива, каквито са. Елънд заслужаваше нормална жена.
Той вече беше тук. Кимна на Вин и тя му отвърна с усмивка. След това продължи тихия си разговор с лорд Пенрод, един от благородниците в Събора.
— Елънд ще е доволен — прошепна Вин. — Тази вечер залата е пълна.
— Страхуват се — отвърна също полугласно Хам. — А когато са изплашени, хората се събират на групи. Аз самият също не съм кой знае колко щастлив, но пък това ми е работата.
Вин кимна и огледа присъстващите. Тълпата беше странна смесица от социални прослойки, които никога не се събираха на едно място по време на Последната империя. Преобладаващата част, разбира се, бяха благородници. Вин се намръщи, като си помисли колко често някои от тях се опитват да манипулират Елънд и обещанията, които той им дава…
— Що за физиономия? — прекъсна мислите й Хам.
Вин извърна очи към Главореза. Той я разглеждаше с весело изражение — Хам имаше почти свръхестествен усет, когато опираше до спорове.
Вин въздъхна.
— Чудя се за това, Хам.
— За кое това?
— За ей това. — Тя посочи Събора. — Елънд се старае всички да са доволни. Дава толкова много — власт, пари…
— Просто иска да е справедлив към всички тях.
— Не е само това, Хам — възрази Вин. — Сякаш настоява да се държи с обикновените хора както с благородниците.
— Че толкова ли е лошо това?
— Ако всички станат благородници, тогава самото понятие се обезсмисля. Но не всеки може да е богат, нито да притежава власт. Просто животът не е такъв.
— Може би — рече замислено Хам. — Но не е ли в гражданските задължения на Елънд да се старае да поддържа справедливостта?
„Гражданските задължения? — зачуди се Вин. — Май не биваше да подхващам спор с него…“
Вин сведе глава.
— Според мен не всички гледат на нещата по този начин. Някои просто искат да му отнемат властта. И той им позволява.
Хам, кой знае защо, реши, че с това спорът е приключил, и тя извърна поглед към присъстващите. Изглежда, тази вечер бе дошла доста голяма група мелничари, които бяха заели най-добрите места. В първите дни след създаването на Събора благородниците пращаха отрано прислугата, за да им запазва места, или подкупваха хората да освобождават своите. Ала веднага щом откри това Елънд забрани и двете практики.
Освен благородници и мелничари тази вечер присъстваха и немалко членове на така наречената „нова класа“. Скаа търговци и занаятчии, на които преди не се разрешаваше да определят сами цените на услугите и труда си. Те бяха истинските печеливши от икономическата политика на Елънд. Под тираничната ръка на лорд Владетеля само неколцина особено надарени скаа бяха успели да се изкачат до положение на относително охолство. Без ограниченията тези хора бързо доказаха, че притежават умения и качества, надхвърлящи тези на благородниците. Сега те съставляваха в Събора фракция, чието влияние можеше спокойно да се мери с това на аристократите.
В тълпата имаше и такива, които не изглеждаха повлияни от промените. Докато благородниците по правило носеха костюми, шапки и палта, тези бяха облечени в прости работнически дрехи, някои от тях все още изцапани от работа или покрити със стари петна от сажди.