— Няма какво да изгубя? Ще ме убият заедно със семейството ми само задето съм бил на страната на Елънд и срещу баща му!
— Само дрънкаме празни приказки — обади се един търговец. — Трябваше още преди месеци да наемем още войници, както ви предлагах.
— И откъде щяхме да вземем пари за това? — попита лорд Пенрод, най-старшият сред благородниците в Събора.
— От данъци — отвърна търговецът и махна с ръка.
— Господа — обади се Елънд. — Господа!
Това му осигури известна доза внимание.
— Трябва да вземем решение — продължи Елънд. — Съсредоточете се върху темата, ако обичате. Какво смятате за моето предложение?
— Безсмислено е — заяви Филин. — Защо да чакаме? Да поканим Страф в града и да приключваме. И без това ще го превземе.
Спорът се разгоря отново. Проблемът се състоеше в това, че търговецът Филин — колкото и да не го харесваше Вин — имаше право. Войната не беше най-примамливият изход. Страф имаше огромна армия. Имаше ли смисъл да протакат нещата?
— Вижте… погледнете — продължаваше Елънд, макар почти никой да не го слушаше. — Страф е мой баща. Може би ще успея да разговарям с него. Да го накарам да се вслуша в думите ми. Лутадел е бил негов дом години наред. Ако го убедя, че не бива да го напада?
— Почакайте — надигна се един от представителите на скаа съсловието. — А какво ще кажете за продоволственото положение? Имате ли представа колко искат търговците за чувал жито? Преди да се тревожим за обсадата, трябва да помислим как да свалим цените.
— Все обвинявате нас за вашите проблеми — скочи друг търговец. И караницата започна отново. Елънд стоеше безпомощно зад катедрата. Вин поклати глава, изпълнена със съжаление към него. Ето в това се превръщаха най-често обсъжданията в Събора — никой не отдаваше на Елънд почитта, която заслужаваше. Може би вината бе негова — все пак ги бе направил равни на себе си.
Най-сетне спорът поутихна и Елънд извади бял лист, очевидно с намерение да запише резултата от гласуването по предложението. Не изглеждаше никак обнадежден.
— Е, добре — рече той. — Да гласуваме. Но запомнете — с исканата отсрочка не само печелим време. Ще се опитам да убедя баща ми да не напада града.
— Елънд, млади момко — изправи се лорд Пенрод. — Всички сме живели тук по времето, когато управляваше лорд Владетеля. Знаем какво представлява баща ти. Ако той иска този град, ще го получи. Въпросът, който трябва да решим, е как да му го предадем най-безболезнено. И как да запазим поне известна свобода под неговата власт.
Присъстващите се умълчаха и за първи път никой не подхвана нов спор. Пенрод стоеше със спокойно, добре овладяно изражение. Вин знаеше твърде малко за него. Той беше един от по-влиятелните благородници, останали в града сред Рухването, с консервативни политически възгледи. Но никога не го бе чувала да се изказва презрително по отношение на скаа и вероятно тъкмо това го правеше толкова популярен сред хората.
— Говоря направо — продължи Пенрод, — защото такава е суровата истина. Не сме в позиция да преговаряме.
— Съгласен съм с Пенрод — надигна се рязко Филин. — Елънд настоява да се срещне със Страф Венчър и това е негово право. Доколкото разбирам, като крал той има право да се среща и преговаря с други монарси. Но не е необходимо да обещаваме, че няма да предадем града на Страф.
— Майстор Филин — рече лорд Пенрод. — Струва ми се, че не преценихте правилно намерението ми. Аз казах, че предаването на града е неизбежно, но че трябва да се опитаме да спечелим колкото се може повече от него. А това означава да се срещнем със Страф, за да чуем и неговите условия. Ако гласуваме да му предадем града още сега, ще си изгубим козовете твърде рано.
Елънд вдигна глава, обнадежден за първи път откакто бе изпуснал контрола над обсъждането.
— Значи вие подкрепяте предложението ми?
— Това е не особено лицеприятен начин да получим отсрочката, от която се нуждаем — отвърна Пенрод. — Но… като гледам армията, която се е събрала отвън, съмнявам се, че имаме друга възможност. Което значи да, ваше величество. Подкрепям предложението.
Неколцина от останалите членове на Събора също кимнаха, сякаш едва сега за първи път виждаха смисъла на предложението. „Пенрод има твърде голямо влияние — помисли Вин, докато разглеждаше възрастния благородник с присвити очи. — Вслушват се в него повече, отколкото в Елънд“.
— Ще гласуваме ли? — попита един от заседателите.
Така и направиха. Елънд записваше подадените гласове. Осем благородници — седмина плюс Елънд — гласуваха за предложението, което означаваше, че са повлияни от изказването на Пенрод. Осемте скаа бяха също за него, търговците — против. В края на краищата Елънд събра две трети от гласовете.