Тя чакаше безшумно. Нито една от линиите не помръдваше. Горенето на стомана бе един от лесните начини да се установи дали някой се движи наоколо. Ако носеше в себе си дори съвсем малки парчета метал, линиите щяха да го последват издайнически в мрака. Вин бръкна безшумно в кесията си и извади една монета. Като всички останали късчета метал и тя имаше своя линия, сочеща към гърдите й.
Тя подхвърли монетата във въздуха, мислено улови линията, разпали стомана — и Тласна. Малкият метален къс се изстреля във въздуха, пришпорван от Тласъка, и след миг издрънча по средата на улицата.
Мъглите продължаваха да се кълбят. Бяха гъсти и загадъчни дори за Вин. По-плътни от обичайните дневни мъгли, по-упорити от всяко естествено природно явление, те се вихреха и въртяха, оформяха около нея бавни потоци. Калаят й помагаше да вижда през тях. Нощта вече не беше тъй непрогледна, мъглите не бяха толкова гъсти. Ала въпреки това ги имаше.
Една сянка прекоси градския площад в отговор на хвърлената монета — Вин я бе Тласнала на площада като сигнал. Вин тръгна към нея и скоро различи в мрака кандрата ОреСюр. Носеше различно тяло от това преди година, по времето, когато се представяше за лорд Реноа, но Вин вече бе свикнала с плешивата му глава и новия му облик, сякаш не бе познавала друг.
ОреСюр се приближи към нея и попита:
— Намерихте ли каквото търсехте, господарке? — В гласа му се долавяше почтителност и лека нотка на враждебност. Както винаги.
Вин поклати глава и се огледа в тъмнината.
— Може да съм сбъркала. Може да не са ме следили. — Признанието я натъжи. Беше очаквала с нетърпение поредния нощен двубой с Наблюдателя. Все още не знаеше кой е той. През първата нощ погрешно го бе взела за убиец. Може и да беше. Но от друга страна, не проявяваше почти никакъв интерес към Елънд — и съвсем нескрит към нея.
— Трябва да се върнем при стената — каза Вин. — Елънд ще се чуди къде съм.
ОреСюр кимна. В същия миг от мрака към Вин полетя дъжд от монети.
2.
Все по-често се питам дали не съм последният здравомислещ на този свят. Как може другите да са тъй слепи? Чакали са толкова отдавна да се появи техният герой — този, за когото се говори в териските пророчества, — та твърде бързо стигат до заключения и решават, че всяка история и легенда рисува точно този човек.
Вин реагира незабавно и отскочи встрани. Движеше се с невероятна бързина. Пелерината й се развя над мокрия калдъръм. Монетите се блъснаха в земята зад нея, разхвърлиха парченца натрошени павета и оставиха дири в мъглите, докато рикошираха в различни посоки.
— ОреСюр! — извика тя, макар че доскорошният й събеседник вече беше хукнал към близката уличка.
Вин се извъртя, приклекна, опря длани на студените павета. В стомаха й бързо се разгаряха още аломантични метали. Тя разпали стомана и проследи синкавите линии, които изникнаха пред нея. После зачака напрегнато…
Нов рояк монети се появи от мрака, всяка следвана от синкава линия. Вин раздуха стоманата по-силно, Тласна монетите и ги отпрати обратно в мрака.
Нощта отново потъна в тишина.
Улицата, на която се намираше, бе сравнително широка. От двете й страни се издигаха високи жилищни сгради. Мъглите се полюшваха лениво. От тях бавно изникнаха осем души, приближаваха се. Вин се усмихна. Права беше — някой наистина я бе проследил. Но тези хора не бяха Наблюдателят. Не притежаваха неговата спокойна грация, нито излъчваха стаена сила. Те бяха много по-безцеремонни. Убийци.
Всичко си заставаше по местата. Ако тя бе дошла начело на армия, тръгвала да завладява Луталел, първото, което щеше да направи, щеше да е да прати група аломанти да убият Елънд.
Усети леко придърпване на пояса и изруга, когато окачената там кесия подскочи във въздуха и я накара да изгуби равновесие. Успя да развърже връвта й и остави на аломанта да Тласне монетите вътре встрани от нея. Сред убийците имаше попе един Монетомет — Мъглив, който владееше умението да гори стомана и да Тласка метали. Миг по-късно две синкави линии се проточиха към кесиите на хората отсреща. Вин се поколеба дали да не върне жеста и да Тласне техните кесии, но се отказа. Нямаше смисъл да изиграва този коз. Монетите можеше да й потрябват.