Елънд продължаваше да се мръщи.
— Бриз, ние не искаме да се съюзяваме с никого. Особено с тия двамата.
— Напълно го разбирам — потвърди Бриз. — Но не и нашите противници. С довеждането на втора армия аз осигурих малка отсрочка. И двамата пълководци вярваха, че ще стигнат тук първи. Но ето, че се появиха почти едновременно и сега се налага да преоценят ситуацията. Предполагам, че всичко това ще завърши с продължителна обсада. Поне няколко месеца.
— Това не ни помага да се отървем от тях — посочи Елънд.
Бриз сви рамене.
— Аз ви ги доведох — вие решавайте как да се отървете от тях. И ще ви призная — не беше никак лесно да накарам Сет да пристигне навреме. Всъщност той трябваше да е тук пет дни преди Венчър. За щастие преди няколко дни лагерът му бе поразен от необяснима епидемия на непозната болест. Изглежда, някой бе замърсил главния водоизточник и всички се оплакваха от разстройство.
Застаналият до Клъбс Дух се изкиска.
— Да. — Бриз кимна и огледа момчето. — Знаех, че това ще ти хареса. Ти все още ли дрънкаш неразгадаеми глупости, момче?
— Бешел в тъдявата на хич — отвърна засмяно Дух.
Бриз изсумтя.
— Е, дори така пак ми звучиш по-разумно от Хамънд — промърмори и се обърна към Елънд. — Ще ми повика ли някой карета, която да ме откара в двореца? Вече пет минути ви Усмирявам — старая се да изглеждам колкото се може по-уморен и жалък — и никой не се сети да се смили над мен!
— Май си поизгубил форма — рече Вин с усмивка. Бриз беше Усмирител — аломант, който гори месинг и успокоява чувствата на другите. Един наистина опитен Усмирител — а Вин не познаваше по-добър от Бриз — можеше да накара обекта си да се почувства точно така, както иска.
— Всъщност — каза Елънд и погледна към стената, — надявах се да се качим горе и да ми разкажеш по-подробно за армията на лорд Сет.
— Бих могъл и ще го направя, но няма да се качвам по тези стълби. Не виждаш ли, че съм уморен, драги?
Хам изсумтя, потупа Бриз по рамото и вдигна цял облак прах.
— Че от какво си изморен? Нещастният ти кон свърши цялата работа.
— Изтощен съм емоционално, Хамънд — заяви Бриз и го чукна по ръката с бастунчето. — Напускането ми беше малко неочаквано.
— Какво стана всъщност? — попита Вин. — Да не би Сет да разкри, че си шпионин?
Бриз сякаш се сконфузи.
— Нека да кажем, че двамата със Сет имахме… малка разпра.
— Да не те е спипал в леглото с дъщеря си? — захили се Хам и останалите се присъединиха към него. Бриз беше всичко друго, но не и женкар. Въпреки способността му да въздейства на чувствата, откакто го познаваше, Вин не бе забелязала да проявява склонност към романтични изяви. Доксон веднъж бе споменал, че Бриз е твърде вглъбен в себе си, за да мисли за подобни неща.
Бриз завъртя очи.
— Честно, Хамънд. Колкото повече остаряваш, толкова по-тъпи са шегите ти. Трябва да е от боя с тояга по главата, докато тренираш.
Хам се усмихна, а Елънд заръча да докарат две карети. Докато чакаха, Бриз започна да им описва премеждията си. Вин погледна ОреСюр. Все още не бе намерила подходящ случай да им разкаже за промяната. Може би сега, когато Бриз се бе върнал, Елънд би могъл да свика съвещание на групата. Моментът изглеждаше подходящ. Но информацията трябваше да остане между тях — прислугата и дворцовата охрана знаеха, че ОреСюр е заминал извън града.
Бриз продължи разказа си. Вин го гледаше усмихнато. Бриз не само бе добър оратор, но и много фин аломант. Дори тя едва долавяше нежните му докосвания върху чувствата си. Навремето това я дразнеше, но постепенно осъзна, че тази лека манипулация е част от начина му на поведение. Също както една красива жена има нужда от внимание към лицето и фигурата си, така и Бриз привличаше вниманието на другите, при това най-често несъзнателно.
Разбира се, това не го правеше по-малък мошеник. Да накара останалите да се подчинят на волята му бе една от многото мании на Бриз. Вин просто бе престанала да му се сърди, че прибягва до аломантия, за да го постигне.
Най-сетне каретите пристигнаха. Бриз въздъхна облекчено, посегна към вратичката, но спря, погледна Вин и кимна към ОреСюр.
— Какво е това?
— Куче — отвърна Вин.
— Ах, лаконична както винаги — рече Бриз. — И защо си се обзавела с куче?
— Аз й го подарих — обади се Елънд. — Искаше да си има куче и й купих.
— И си избрал овчарка? — попита учудено Хам.
— А ти какво щеше да й купиш, Хам? След като сте си мерили силите. Пуделче?
Хам се засмя.
— Всъщност да де, прав си. Отива й.
— Дори на ръст е почти колкото нея — добави Клъбс и я огледа с присвити очи.