Вин и Елънд се спогледаха.
— Покажете ни — нареди Елънд.
Демоа кимна и ги изведе от стаята, като пътьом нареди шепнешком нещо на един от хората си. Четиримата — трима човеци и една кандра — минаха по един къс коридор и се спуснаха към по-рядко използваните стаи за гости. Демоа освободи войника, който стоеше на пост пред една врата, и ги въведе вътре.
— Този скелет не беше в кош, ваше величество. Открихме го в дъното на гардероба. Вероятно изобщо нямаше да го намерим, ако не бяха кучетата — те уловиха миризмата доста лесно, макар че не мога да си обясня как. И двата трупа са оглозгани до голо.
Така беше. Вторият скелет, който изглеждаше досущ като първия, бе струпан на купчинка на пода на гардероба. Елънд погледна Вин, сетне Демоа.
— Капитане, ще ни извините ли?
Младият офицер кимна, излезе и затвори вратата.
— Е? — попита Елънд и се обърна към ОреСюр.
— Не зная нищо за този скелет — отвърна кандрата.
— Но е изяден от кандра, нали? — попита Вин.
— Без никакво съмнение, господарке — рече ОреСюр. — Кучетата са го надушили заради смилателните сокове, полепнали по наскоро екскретираните кости.
Елънд и Вин се спогледаха.
— Но не е това, което си мислите — продължи ОреСюр. — Този човек вероятно е бил убит далече оттук.
— Какво искаш да кажеш?
— Това са захвърлени кости, ваше величество. Кости, които кандрата оставя…
— След като намери ново тяло — довърши Вин.
— Да, господарке — потвърди ОреСюр.
— И преди колко време? — попита Елънд. — Да не би да са останали от кандрата на баща ми, отпреди година?
— Може би, ваше величество — рече ОреСюр. Но не изглеждаше уверен. Изтича при костите и ги подуши. Вин вдигна една и я доближи до носа си. С помощта на малко калай лесно различи остър неприятен мирис, от който започна да й се гади.
— Миризмата е силна — каза тя и погледна ОреСюр.
— Да, тези кости не са тук от много време — каза той. — Не повече от няколко часа. Дори по-малко.
— Което означава, че някъде из двореца се скита втора кандра — заключи Елънд и се намръщи. — Някой от хората ми е бил изяден и… подменен.
— Да, ваше величество — потвърди ОреСюр. — Но от тези кости няма как да разберем за кого става въпрос, защото са от предишното тяло.
Елънд кимна, погледна Вин и тя разбра, че двамата си мислят за едно и също. Напълно възможно бе подмененият да е някой от дворцовите служители, което означаваше пробив в сигурността. Имаше обаче и една много по-опасна възможност.
Кандрите бяха несравними актьори. ОреСюр бе успял да се претвори в ролята на лорд Реноа толкова успешно, че бе измамил дори хора, които го познаваха. Подобен талант можеше да се използва, за да се копира някоя прислужница или слуга. Но ако врагът искаше да разполага с шпионин на закритите съвещания на Елънд, му трябваше някой много по-важен.
„Някой, когото не сме виждали през последните няколко часа“ — помисли Вин и пусна костта. С Елънд и ОреСюр бяха прекарали почти целия следобед на стената — веднага след края на заседанието, — но след пристигането на втората армия в града се бе възцарил хаос. Вестоносците не бяха успели да открият Хам и тя още не знаеше къде може да е Доксон. Освен това не бе виждала Клъбс, докато той сам не дойде при тях, което бе почти накрая. Дух се бе появил последен.
Имаше много сериозна опасност някой от най-приближените им — някой от членовете на бившата група на Келсайър — да е самозванец.
ЧАСТ ВТОРА
Призраци в мъглата
12.
Трябваше да изминат няколко години, преди да се убедя, че Аленди е Героят на времето.
Героят на времето: същият, когото наричат Рабзийн в Кхлениум. Анамнезорът. Спасителят.
От мъждивата мъгла изплува крепост.
Беше построена на дъното на дълбок стъпаловиден кратер, толкова широка, че дори на дневна светлина Сейзед едва различаваше отсрещната страна.
Сейзед не разбираше много от тактика и стратегия, въпреки че в металоемите му се съдържаха десетки книги по тази тема. От малкото, което си спомняше, стигна до извода, че тази крепост — Серанската конвента — не е подходяща за отбрана. Разположена в ниското, тя щеше да е лесна плячка за обсадните машини, подредени по ръба на кратера.
Но крепостта не беше построена, за да се защитава от вражески войници. Целта й бе да осигури усамотение. Кратерът затрудняваше откриването й, тъй като можеше да се види само от въздуха. Нямаше пътища, дори пътеки, които да водят до нея, и случайните пътници щяха да се затруднят да се спуснат по стръмните склонове.