Били не беше католик, макар да бе израснал с ужасното разпятие на стената. Баща му не бе религиозен. Майка му заместваше органистите в няколко черкви в града. Тя водеше Били със себе си, когато свиреше, научи го и да свири малко. Казваше, че ще приеме една от християнските вери, щом реши коя от тях е правата.
Но никога не можа да реши. У нея обаче се разви силно желание да притежава разпятие. И тя си купи едно от магазина за подаръци в Санта Фе, когато веднъж, по време на Голямата икономическа криза, малкото семейство предприе пътуване на Запад. Както толкова много американци, и тя се опитваше да си изгради смислен живот от неща, купени в магазините за подаръци. И разпятието се намери на стената в стаята на Били Пилгрим.
Двамата разузнавачи, прегърнали прикладите на пушките си от орехово дърво, прошепнаха, че е време да потеглят отново. Бяха минали десет минути, без някой да дойде да види дали са улучени, та да ги довърши. Явно, който и да бе стрелял, се намираше далеч и бе сам.
И четиримата изпълзяха от канавката, без някой да стреля по тях. Те пропълзяха до една гора като големи, злочести млекопитаещи, каквито си бяха. После се изправиха и закрачиха бързо. Гората бе тъмна и стара. Боровете бяха посадени в редици. Нямаше шубраци. Земята бе покрита с десетсантиметров сняг, по който не личаха никакви следи. Американците нямаха друг избор, освен да оставят следите си по снега толкова ясни, колкото фигурите в книга за бални танци — стъпка, подхлъзване, почивка, стъпка, подхлъзване, почивка.
— Затвори си устата и я дръж затворена — Роланд Уиъри предупреди Били Пилгрим, като тръгваха. Уиъри приличаше на Куку или Пипе, целият опакован за битка. Той бе къс и дебел.
Носеше върху си всички вещи, които му бяха зачислени, и всички подаръци, които бе получавал от дома: каска, подплата за каската, вълнено кепе, шал, ръкавици, памучна фланелка, вълнена фланелка, вълнена риза, пуловер, памучна куртка, шинел, памучни чорапи, вълнени долни гащи, вълнени панталони, памучни чорапи, бойни ботуши, газова маска, манерка, еднодневка, санитарен пакет, войнишки нож, одеяло, платнище, мушама, непроницаема за куршуми библия, брошура, озаглавена „Знай своя враг“, друга брошура, озаглавена „Защо се бием“, книжка с германски изрази, написана с английска фонетика, които даваха възможност на Уиъри да задава на германците въпроси от рода на „Къде е вашата главна квартира?“ или „Колко гаубици имате?“ или да им каже: „Предайте се. Положението ви е безнадеждно“ и т.н.
Уиъри имаше и едно пънче от балсово дърво, което да му служи като възглавница в окопите. Той носеше и чантичка с профилактични средства, с два дебели презерватива „Само за предпазване от болести!“. Имаше свирка, която бе решил да не показва никому, докато не го произведат ефрейтор. Имаше порнографска снимка на жена, която се опитва да се съвокуплява с шотландско пони. На няколко пъти той бе карал Били Пилгрим да се възхищава от тази снимка.
Жената и понито стояха пред кадифени драперии с пискюли по ръбовете. От двете им страни имаше дорийски колони. Пред едната от тях стоеше голяма палма в саксия. Снимката беше копие на първата порнографска фотография в историята. Думата фотография била използвана за първи път през 1839 година и същата година Луи Ж. М. Дагер съобщил на Френската академия, че образ върху посребрена метална плоча, покрита с тънък слой от сребърен йодит, може да бъде проявена в присъствието на живачни пари.
През 1841 година, само две години по-късно, един асистент на Дагер, Андре льо Февър, бил арестуван в парка на Тюйлери за това, че направил опит да продаде на някакъв джентълмен снимката на жената и понито. Уиъри бе купил своята снимка на същото място — в Тюйлери. Льо Февър твърдял, че снимката е произведение на изкуството и че неговото намерение било да съживи гръцката митология. Колоните и палмата в саксията, твърдял той, били доказателство за това.
Когато го попитали кой от митовете има предвид, Льо Февър отвърнал, че съществуват хиляди подобни митове, че жената представлявала смъртно същество, а понито — божество.
Осъдили го на шест месеца затвор. Там той умрял от пневмония.
Така е то.
Били и разузнавачите бяха мършави, Роланд Уиъри имаше много мазнина за топене. Той бе като бумтяща пещ под всичките си слоеве от вълна, каишки и брезенти. Беше толкова енергичен, че непрекъснато се движеше напред-назад между Били и разузнавачите с тъпанарски съобщения, които никой не бе изпращал и никой не искаше да получи. Тъй като бе толкова по-активен от останалите, той започна да си въобразява, че е техен водач.