Майката на Били изгуби съзнание и една хубавичка сестра го изведе от стаята. Когато той излезе в коридора, край него прекарваха на количка трупа на старец, покрит с чаршаф. На младини старецът бе прочут маратонец.
Така е то.
Между другото, това стана, преди Били да си строши главата в самолетната катастрофа — преди да започне да говори за летящи чинии и за пътешествие във времето.
Били седна в една чакалня. Тогава той още не беше вдовец. Почувства нещо твърдо под възглавницата на неудобния стол. Измъкна го и се оказа, че е книга — Екзекуцията на редника Словик от Уйлям Бранфорд Хюй. Това бе истинската история за разстрела на редника Еди Д. Словик, 36896415, единственият американски войник, разстрелян като страхливец след гражданската война.
Така е то.
Били прочете мнението на един от военните обвинители по делото Словик, което завършваше така: Той пряко се е противопоставял на властта на правителството и дисциплината в бъдеще ще зависи от решителната реакция срещу неговото предизвикателство. Ако за дезертьорство се налага смъртно наказание, то в този случай трябва да се наложи не като наказателна мярка, а за да утвърди единствената дисциплина, при която една армия може да успее срещу врага. Не бе пледирано за милост и аз не предлагам милост. Това е то.
Били премигна в 1965 година и пропътува във времето до 1958. Беше на банкет в чест на тима на младежкото дружество, в който играеше и неговият син Роберт. Треньорът, който никога не бе се женил, говореше, задавян от вълнение:
— Честна дума — казваше той, — за мене е чест да слугувам на тези деца.
Били премигна в 1958 година и пропътува във времето до 1961. Празнуваха Нова година и Били бе безобразно пиян в компанията на хора, които или бяха оптометристи, или бяха женени за оптометристи.
Обикновено Били не пиеше много, защото войната бе разрушила стомаха му, но сега той наистина се бе натряскал и за пръв и единствен път изневери на жена си Валенция. Успял бе някак да придума една жена да отиде с него в пералнята на къщата и после да седне на газовата сушилня, която работеше. Самата жена бе много пияна. Тя помогна на Били да й свали корсета.
— За какво искате да говорим? — попита тя.
— Всичко е наред — отвърна Били.
Той често смяташе, че всичко е наред. Не можеше да си спомни името на жената.
— Защо ти викат Били вместо Уйлям?
— По търговски съображения — каза Били.
Това бе вярно. Тъст му, на когото принадлежеше Илиумското училище по оптометрия, и който бе помогнал на Били да започне търговията си, бе гений в своята област. Той именно му даде съвет да насърчава хората да го наричат Били, защото лесно се помнело. Щяло също да изглежда необикновено, защото никой възрастен не се нарича Били. Освен това щяло да кара хората да го смятат за свой приятел от самото начало.
Там някъде се разигра ужасна сцена, в която хората се възмущаваха от Били и от жената. После Били се намери в автомобила си, където се мъчеше да открие кормилото. Отначало Били размахваше ръце, надявайки се, че ще има късмет да попадне на него. Като не успя, стана методичен и започна да действа по такъв начин, че кормилото да не може да му избяга. Облегна се здраво на лявата врата и започна да претърсва всеки сантиметър от пространството пред себе си. Като не намери кормилото, той се премести десетина-петнайсет сантиметра и започна отново да търси. С голяма изненада установи, че вече се е облегнал здравата на дясната врата, а кормилото все го няма. Реши, че някой го е откраднал.
Това го ядоса и той заспа.
А не можа да намери кормилото, защото седеше на задната седалка на колата си.
Някой разтърсваше Били, за да го събуди. Били все още се чувстваше пиян и все още се ядосваше за откраднатото кормило. Бе се върнал отново във Втората световна война зад немските линии. Човекът, който го разтърсваше, бе Роланд Уиъри. Уиъри бе сграбчил реверите на куртката му. Той блъсна Били в едно дърво, после го дръпна и го бутна в посоката, по която трябваше да върви.
Били спря, поклати глава и каза:
— Вие продължавайте.
— Какво?
— Вървете без мене. Оставете ме на мира.
— Какво?
— Оставете ме на мира.
— Божичко, не мога да понасям болни — каза Уиъри през петте ката влажен домашен плат. Били никога не бе виждал лицето му. Опита се веднъж да си го представи и си го представи като жаба в аквариум.
Уиъри рита и блъска Били в продължение на четвърт миля. Бяха чули кучето. Бяха чули също хора да подвикват оттук-оттам като ловци, които много добре знаят къде се намира жертвата им.
Бреговете на потока бяха достатъчно високи и разузнавачите можеха да стоят прави, без да ги видят. Били несръчно се смъкваше надолу. След него дойде Уиъри, дрънкащ, тракащ, звънтящ, разгорещен.