Но в този миг той забеляза, че има публика. Петима немски войници, с полицейско куче на каишка, гледаха към коритото на потока. Сините очи на войниците бяха изпълнени с неясното любопитство на цивилни хора. Защо ли един американец се опитва да убие друг американец, толкова далеч от родината им, и защо жертвата се смее.
ТРИ
Германците и кучето провеждаха военна операция, чието название е забавно и ясно от само себе си — човешко занимание, което рядко се описва в подробности — създава на много почитатели на войната задоволство, подобно на задоволството след оргазъм, когато четат за него в някоя дописка или история. Във въображението на военните запалянковци това бе божествено равнодушната любовна история, която следва оргазма на победата. Операцията се нарича „прочистване“.
Кучето, чийто глас бе прозвучал така свирепо в зимната далечина, бе женска немска овчарка. Тя трепереше. Опашката й бе свита между краката. Бяха я взели тази сутрин назаем от един селянин. Никога не беше ходила на война. Нямаше представа каква игра се играе. Името й бе Принцеса.
Двама от немците бяха момчета в ранен пубертет. Другите двама бяха разнебитени старци, беззъби и лигави като шарани. Те бяха нередовни войници, въоръжени и облечени само частично с униформи, взети от пресни мъртъвци.
Така е то.
Те бяха селяни, които живееха недалеч, непосредствено оттатък немската граница.
Командирът им бе ефрейтор на средна възраст, със зачервени очи, мършав, жилав като сухо говежда месо, отвратен от войната. Беше раняван четири пъти, закърпван и отново изпращан на фронта. Той бе много добър войник — сега възнамеряваше да сложи край, като намери някого, на когото да се предаде. Кривите му крака бяха наврени в златисти кавалерийски ботуши, взети от някакъв убит унгарски полковник на руския фронт.
Така е то.
Тези ботуши бяха почти единственото, което притежаваше на този свят. Те бяха неговият дом. Един анекдот: веднъж някакъв новобранец го наблюдаваше как маже и лъска златистите ботуши. Той повдигна единия ботуш към очите на новобранеца и каза: „Ако погледнеш достатъчно дълбоко в тях, ще видиш вътре Адам и Ева.“
Били Пилгрим не беше чувал този анекдот. Но като лежеше там на черния лед, той вторачи очи в патината на ботушите и видя Адам и Ева в златистата дълбочина. Бяха голи. Бяха толкова невинни, толкова уязвими, толкова много желаеха да се държат човешки. Те много се харесаха на Били Пилгрим.
До златистите ботуши имаше крака, увити в парцали, завързани с изрезки от платнище и обути в дървени налъми. Били погледна лицето на съществото в налъмите. Това бе лице на рус ангел, на петнадесетгодишно момче.
Момчето бе красиво като Ева.
Красивото момче, небесният хермафродит помогна на Били да се изправи на крака. Останалите се приближиха, за да изтупат снега от Били, а после го претърсиха за оръжие. Той нямаше оръжие. Най-опасното нещо, което намериха у него, бе остатък от молив, дълъг пет сантиметра.
Три безобидни изстрела се чуха отдалеч. Бяха от немски пушки. Двамата разузнавачи, които изоставиха Били и Уиъри, току-що бяха застреляни. Откриха ги и ги застреляха откъм гърба. Сега умираха в снега — безчувствени — и боядисваха снега с цвета на малинов шербет.
Така е то.
Така че Роланд Уиъри остана единствения от тримата мускетари.
А сега разоръжаваха опуления от ужас Уиъри. Ефрейторът даде неговия пистолет на красивото момче. Той с почуда разгледа жестокия войнишки нож на Уиъри и каза на немски, че без съмнение Уиъри би желал да го използва върху момчето, да раздере лицето му с шиповете на дръжката и да забие острието в корема или гърлото му. Той не говореше английски, а Били и Уиъри не разбираха немски.
— Хубави играчки си имаш — каза ефрейторът на Уиъри и подаде ножа му на един от старците. — Хубаво нещо, а?
Той разкъса куртката и ризата на Уиъри. Метални копчета се разхвърчаха като пуканки. Ефрейторът бръкна в зеещата пазва на Уиъри, сякаш искаше да изтръгне разтупканото му сърце, но вместо това извади непроницаемата за куршуми библия на Уиъри.
Една непроницаема за куршуми библия е достатъчно малка, за да се мушне в горния джоб на войнишката куртка над сърцето. Така то е защитено със стомана.
Ефрейторът намери в джоба на Уиъри порнографската снимка на жената с понито.
— Късметлия пони, а? Нали? — каза той. — Хм, не ти ли се ще да си понито? — Той подаде снимката на другия старец. — Военна плячка. Твоя е завинаги. Късметлия момче си ти.