Имаха едно куче на име Спот, но то умря.
Така е то.
Били много обичаше Спот и Спот го обичаше.
Били се качи в спалнята по покритите с килим стълби. В стаята имаше тапети на цветя, двойно легло и радио-часовник на масичката до него. На масичката имаше също контролни уредби за електрически одеяла и копче за включване на лек вибратор, прикачен за пружините на матрака. Търговското име на вибратора беше „Магически пръсти“. Той също бе една от идеите на лекаря.
Били свали трифокалните си очила, сакото, връзката и обувките си, затвори венецианските щори, дръпна завесите и легна върху покривката на леглото. Но сънят не идваше. Вместо него дойдоха сълзите. Те закапаха. Били включи Магическите пръсти и те го друсаха, а той плачеше.
Прозвуча звънецът на пътната врата. Били стана от леглото и погледна през прозореца, за да види дали не е нещо важно. Пред пътната врата стоеше сакат човек, болен от церебрален паралич в пространството така, както Били — във времето. Конвулсиите караха човека да танцува, клатушкайки се през цялото време, и променяха израза на лицето му, сякаш той се мъчеше да имитира разни прочути филмови звезди.
Друг сакат звънеше на пътната врата в къщата отсреща. Той беше с патерици. Имаше само един крак. Патериците така го притискаха, че раменете скриваха ушите му.
Били знаеше какво искат сакатите: те предлагаха абонамент за списания, които никога нямаше да се получат. Хората се абонираха, защото продавачите бяха толкова жалки. Преди две години Били бе чул за това мошеничество от един от ораторите в клуба Лайънз — човек от Бюрото за развитие на търговията. Човекът каза, че всеки, който види в своя квартал сакати да предлагат абонаменти за списания, трябва веднага да съобщи на полицията.
Били огледа улицата и видя нов буик-ривиера, паркиран по настрана. В него седеше един мъж и Били заключи — с право — че това е човекът, който е наел сакатите да вършат тази работа. Били продължи да плаче, гледайки сакатите и техния шеф. Звънецът на пътната врата бясно дрънчеше.
Били затвори очи и отново ги отвори. Все още плачеше, но се бе върнал пак в Люксембург. Маршируваше заедно с много други пленници. Очите му бяха насълзени от зимния вятър.
Откакто го хвърлиха в храстите, за да го снимат, Били непрекъснато виждаше огъня на свети Елмо — нещо като електронно сияние над главите на неговите другари и на хората, които го бяха пленили. Виждаше го също над дърветата и над покривите в Люксембург. Беше толкова красиво.
Били, както и всички други американци, маршируваше с ръце над главата си. Клатеше се, куцук-куцук, куцук-куцук. Случайно се блъсна в Роланд Уиъри. „Много се извинявам“ — каза той.
Очите на Уиъри също бяха насълзени. Уиъри плачеше, защото ужасно го боляха краката. Налъмите бяха превърнали стъпалата му в кървавици.
На всеки кръстопът към групата на Били се присъединяваха още американци с ръце над сияещите им глави. Били се усмихваше на всеки от тях. През цялото време те се движеха като вода надолу по склона и накрая се вляха в главния път в дъното на една долина. По долината течеше Мисисипи от унизени американци. Десетки хиляди американци се тътреха на изток с ръце, сключени над главите. Те въздишаха и стенеха.
Били и групата му се вляха в реката на унижението и късното следобедно слънце се показа над облаците. Пътят не беше само за тях. Западната му половина бълбукаше и бучеше от превозни средства, които бързаха да прекарат германски резерви за фронта. Немските войници бяха яростни, загорели от вятъра, настръхнали. Зъбите им бяха като клавиши на пиано.
Те бяха окичени с патрондажни ленти за автомати, пушеха пури и поркаха пиячка. Отхапваха вълчи хапки салам и потупваха с ръчни гранати мазолестите си ръце.
Един от войниците, облечен в черно, се угощаваше като пиян герой върху един танк. Той се изплю върху американците. Плюнката улучи рамото на Роланд Уиъри и Уиъри усети уханието на сополи, вурст, тютюн и шнапс.
За Били следобедът бе парливо вълнуващ. Толкова неща можеха да се видят — драконови зъби, машини за убиване, трупове с боси крака: сини и с цвят на слонова кост.
Така е то.
Клатейки се, куцук-куцук, куцук-куцук, Били погледна със сияеща любов една светлолилава селска къща, надупчена с куршуми от автомат. Пред изкривената й врата стоеше немски полковник със своята негримирана курва.
Били се блъсна в рамото на Уиъри и Уиъри изхлипа: „Що не гледаш къде ходиш?“