Така е то.
А Били бе видял най-голямото клане в историята на Европа, каквото бе бомбардировката над Дрезден.
Така е то.
И двамата се опитваха да намерят отново себе си и своя свят. Научната фантастика им помагаше много в това.
Веднъж Роузуотър каза на Били нещо интересно за една книга, която не беше научна фантастика. Каза, че всичко, което човек може да научи за живота, се намира в „Братя Карамазови“ от Фьодор Достоевски.
— Но то вече не е достатъчно — каза Роузуотър.
Друг път чу Роузуотър да казва на един от психиатрите:
— Струва ми се, че вие, лекарите, ще трябва да измислите много чудесни нови лъжи, иначе на хората просто няма да им се иска повече да живеят.
На масичката до леглото на Били имаше натюрморт — две хапчета, пепелник с три цигари в него, и трите със следи от червило по тях, едната още гореше, и чаша вода. Водата не беше прясна. Мехурчета въздух се мъчеха да се измъкнат от водата. Мехурчетата бяха прилепнали по стената на чашата, твърде слаби, за да се изкатерят нагоре.
Угарките бяха оставени от майката на Били, която пушеше цигара от цигара. Тя бе отишла в тоалетната до отделението и бе за жени, доброволки във войската. Жени, доброволки във флота на САЩ, жени, доброволки във въздушните сили на САЩ, и жени, доброволки в крайбрежната охрана на САЩ, които бяха мръднали. Сега тя всеки момент щеше да се върне.
Били отново покри главата си с одеялото. Той винаги покриваше главата си, когато майка му идваше да го види в отделението за душевно болни — всеки път се чувстваше много зле, докато тя не си отидеше. Не че беше грозна или имаше лош дъх, или бе лоша като човек. Тя бе една съвсем приятна тъмнокоса, бяла, типична американка със средно образование. Но тя разстройстваше Били просто защото му беше майка. Караше го да се чувства неудобно, да се срамува и да смята, че е слабохарактерен, защото се беше мъчила толкова много, за да му даде живот, а всъщност Били никак не обичаше живота.
Били чу как Роузуотър влиза и си ляга. Пружините на леглото му говореха много за това. Роузуотър беше едър човек, но не много силен. Той изглеждаше направен от сопол.
После майката на Били се върна от тоалетната и седна на стола между леглата на Били и на Роузуотър. Роузуотър я поздрави със звънка сърдечност и я попита как се чувства днес. Той си даде вид, че е много доволен, когато чу, че тя се чувства добре. Правеше си експерименти — държеше се сърдечно с всеки, когото срещнеше. Смяташе, че по този начин светът можеше да стане малко по-приятно място за живеене. Той нарече майката на Били „драга“. Правеше си експерименти, като наричаше всеки друг „драги“.
— Някой ден — увери тя Роузуотър, — ще дойда, Били ще открие главата си и знаете ли какво ще каже?
— Какво ще каже, драга?
— Ще каже „Здравей, мамо“ и ще се усмихне. Ще каже: „Приятно ми е да те видя, мамо. Как се чувстваш?“
— Това може да стане и днес.
— Аз всяка вечер се моля.
— Хубаво правите.
— Много хора ще се изненадат, ако узнаят колко много в този свят се дължи на молитвите.
— Абсолютно права сте, драга.
— А вашата майка идва ли често да ви види?
— Майка ми не е жива — каза Роузуотър.
Така е то.
— Съжалявам.
— Но поне живя щастливо.
— Е, да, това е все пак утешение.
— Разбира се.
— Знаете ли, бащата на Били също не е жив — каза майката на Били.
Така е то.
— А всеки млад мъж има нужда от баща.
И така нататък, и така нататък — продължаваше дуетът между глуповатата, молеща се дама и големия кух мъж, пълен с доброжелателен въздух.
— Той беше първенец в курса, когато се случи това — каза майката на Били.
— Може би се е преуморил от учене — каза Роузуотър.
Той държеше книга, която искаше да чете, но беше твърде възпитан, за да чете по време на разговора, колкото и лесно да бе това, когато човек разговаряше с майката на Били. Книгата бе Маниаци в четвъртото измерение от Килгор Траут. В нея се разказваше за хора, чието душевно заболяване не можело да се лекува, защото причините се намирали в четвъртото измерение и земните доктори със своите три измерения не можели да видят тези причини, нито дори да си ги представят.
Едно от нещата, които Траут твърдеше и което много се харесваше на Роузуотър, бе, че наистина имало вампири, върколаци, таласъми, ангели и тъй нататък, но че те били в четвъртото измерение. Според Траут, такъв бил и Уилям Блейк, любимият поет на Роузуотър. А също и раят и адът.
— Сгоден е за много богато момиче — каза майката на Били.