А сега тя обърна глава и видя милионите тралфамадорци отвън купола. Те я аплодираха, като бързо отваряха и затваряха малките си зелени ръце.
Монтана започна да крещи.
Всички малки зелени ръце се затвориха здраво, толкова бе неприятно да се гледа нейният ужас. Завеждащият зоологическата градина заповяда на един крановик, който седеше наблизо, да спусне тъмносин плащ над купола и по такъв начин да създаде илюзията за земна нощ. Истинската нощ падаше в зоологическата градина само в продължение на един час от всеки шестдесет и два земни часа.
Били запали настолната лампа. В светлината й остро изпъкна бароковият релеф на тялото на Монтана. Той напомни на Били за фантастичната архитектура на Дрезден, преди да бъде бомбардиран.
С времето Монтана заобича Били Пилгрим и започна да му има доверие. Той не я докосна, докато тя не показа, че желае това. След като бе прекарала на Тралфамадор една земна седмица, тя го попита срамежливо дали желае да спи с нея. И той го направи. Беше божествено.
И Били предприе пътуване във времето от това чудесно легло към едно легло на 1968 година. Това бе неговото легло в Илиум и електрическото одеяло бе включено на най-силно. Целият бе в пот. Спомни си като замаян, че дъщеря му го бе накарала да си легне и да не става, докато не дойде човек да оправи отоплението.
Някой чукаше на вратата на спалнята.
— Да? — каза Били.
— Техникът за отоплението.
— Да?
— Сега е в ред. Скоро ще стане топло.
— Добре.
— Мишка бе прогризала една жица на термостата.
— Виж ти!
Били подуши. Топлото му легло миришеше на мазе за гъби. Той бе сънувал Монтана Уайдхек и бе имал полюции.
Сутринта след този сън Били реши да отиде на работа в кабинета си в Търговския център. Както винаги, работата процъфтяваше. Асистентите му се справяха добре. Те се изненадаха, като го видяха. Дъщеря му им бе казала, че той може би никога повече няма да практикува.
Но Били влезе енергично в стаята за преглед и нареди да му изпратят първия пациент. Влезе дванайсетгодишно момче, придружено от овдовялата си майка. Не ги познаваше. Бяха се преселили в града отскоро. Били ги разпита малко за личния им живот и научи, че бащата на момчето е убит във Виетнам — в прочутата петдневна битка на кота 875, близо до Дакто.
Така е то.
Докато преглеждаше очите на момчето, Били му разказа простичко за приключението си на Тралфамадор. Той увери сирачето, че баща му е все още жив в дадени моменти, и че то ще го види много пъти отново.
— Нали това е голямо утешение? — попита Били.
По едно време майката на момчето излезе и каза на администраторката, че Били очевидно започва да губи ума си. Заведоха Били у дома му. Дъщеря му отново го попита: „Татко, татко, татко, какво ще правим с тебе?“
ШЕСТ
Слушайте:
Били Пилгрим казва, че отишъл в Дрезден, Германия, в деня след морфиновата си нощ в английската болница в центъра на лагера за изтребление на руски военнопленници. Този януарски ден Били се събуди призори. Малката болница нямаше прозорци и призрачните свещи бяха угаснали. Така че единствената светлина идваше от малки дупчици в стените, и от непълния правоъгълник, който очертаваше неплътно затварящата се врата. Малкият Пол Лазаро, със счупена ръка, хъркаше на едно легло. Гимназиалният учител Едгар Дърби, който в края на краищата щеше да бъде разстрелян, хъркаше на друго.
Били седна в леглото си. Той нямаше представа коя година е, нито пък на коя планета се намира. Но не студът бе събудил Били. Животинският магнетизъм го караше да трепери и да изпитва сърбеж. Той му причиняваше голяма болка в мускулите, сякаш бе правил усилени упражнения.
Животинският магнетизъм идваше отзад. Ако Били трябваше да отгадае кой е източникът му, щеше да каже, че има прилеп-вампир, увиснал с главата надолу на стената зад него.
Били се смъкна към долната част на нара си, преди да се обърне да види какво е това. Той не искаше животното да падне върху лицето му, а може би да издере очите му или да отхапе големия му нос. После се обърна. Изворът на магнетизма наистина приличаше на прилеп. Това бе импресарското палто на Били с кожената яка. То бе окачено на един пирон.
Сега Били се върна отново към него, като го оглеждаше през рамо. Той чувстваше как магнетизмът се увеличава. После се обърна с лице към палтото, коленичи на нара и се осмели да го опипа. Търсеше точния източник на радиацията.