Вернер Глук, който никога не бе виждал гола жена, затвори вратата. И Били не бе виждал гола жена. За Дърби това не беше нищо ново.
Когато тримата глупаци намериха общата кухня, чиято главна задача бе да приготвя ядене за работниците в кланицата, всички си бяха отишли у дома, с изключение на една жена, която ги очакваше нетърпеливо. Тя бе вдовица от войната.
Така е то.
Беше сложила шапката и палтото си. Тя също искаше да се прибере у дома, макар че там нямаше никой. Белите й ръкавици бяха оставени една до друга върху цинковата повърхност на тезгяха.
Беше приготвила две баки супа за американците. Супата клокочеше върху слабия огън на газовата печка. Беше приготвила също цял куп черни хлябове.
Тя попита Глук не е ли ужасно млад, за да бъде във войската. Той се съгласи с нея.
Тя попита Едгар Дърби, не е ли прекалено стар, за да бъде във войската. Той каза „да“.
Тя попита Били Пилгрим какъв е. Били каза, че не знае. Той просто искаше да му е топло.
— Всички истински войници са мъртви — каза тя. И беше вярно.
Така е то.
Друго действително нещо, което Били видя, докато беше в безсъзнание във Вермонт, бе работата, която той и другите трябваше да вършат през месеца, преди градът да бъде разрушен. Те миеха прозорци, метяха подове, чистеха клозети, нареждаха буркани в кутии, запечатваха картонени кутии в една фабрика, която произвеждаше малцов сироп. Сиропът бе обогатен с витамини и минерали. Беше предназначен за бременни жени.
Сиропът имаше вкус на рядък мед, смесен с пушек от хикора. Всеки, който работеше във фабриката, тайно си гребваше от него с лъжица през целия ден. Те не бяха бременни, но имаха нужда и от витамини, и от минерали. Били не си гребна от сиропа през първия ден на работата, но много други американци направиха това. Били започна да си гребва на втория ден. Имаше скрити лъжици из цялата фабрика — на полици, в чекмеджета, зад радиаторите, и тъй нататък. Бяха ги скрили набързо хора, които са си гребали сироп и са чули някой да се приближава. Гребането беше престъпление.
На втория ден Били чистеше един радиатор и намери лъжица. Зад гърба му имаше казан със сироп, който изстиваше. Единственият човек, който можеше да види Били и лъжицата му, бе бедният Едгар Дърби — той миеше един прозорец отвън. Лъжицата бе супена. Били я мушна в казана и я завъртя няколко пъти в лепкавата течност. После мушна лъжицата в устата си.
Един миг по-късно, всяка клетка в тялото на Били се разтърси от лакома благодарност и аплодисменти.
На прозореца на фабриката се чу плахо почукване. Навън бе Дърби. Той бе видял всичко и също искаше сироп.
И така Били загреба една лъжица и за него. Отвори прозореца и бутна лъжицата в отворената уста на бедния стар Дърби. Миг по-късно Дърби избухна в сълзи. Били затвори прозореца и скри лепкавата лъжица. Идваше някой.
ОСЕМ
Американците в кланицата имаха интересен посетител, два дни преди Дрезден да бъде разрушен. Това бе Хауард У. Камбъл, младши, американец, който бе станал нацист. Камбъл бе човекът, който бе написал монографията за недостойното държане на американските военнопленници. Сега той вече не проучваше пленниците. Беше дошъл в кланицата да завербува хора за германската военна единица, наречена Корпус на свободните американци. Камбъл бе инициаторът и командирът на корпуса, който се предполагаше да се бие само на руския фронт.
Камбъл бе обикновен на вид човек, но бе облечен в екстравагантна униформа, измислена от самия него. Носеше бяла каубойска шапка и бе обут в черни каубойски ботуши, украсени с пречупени кръстове и звезди. Той бе облечен в синьо трико на жълти райета от подмишниците до глезените. Пагонът му представляваше силует на профила на Ейбрахам Линклън върху бледозелено поле. Той носеше широка червена лента на ръката си, със син пречупен кръст в бял кръг.
Сега той обясняваше смисъла на лентата в свинарника от циментови блокове. Били Пилгрим имаше страшни киселини, защото през целия ден, по време на работа, бе гребвал от малцовия сироп. От киселините се появиха сълзи в очите му, така че образът на Камбъл бе изкривен през трептящите лещи от солена вода.
— Синьото представлява американското небе — казваше Камбъл. — Бялото представлява расата, която си проправи път през континента, пресуши блата, изсече гори, направи пътища и мостове. А червеното представлява кръвта на американските патриоти, пролята с голяма готовност в минали години.
Публиката на Камбъл дремеше. Бяха работили усилено в сиропената фабрика, а после бяха марширували в студа през целия дълъг път до вкъщи. Бяха кльощави и с хлътнали очи. По кожата им бяха започнали да цъфтят малки язви, както и в устата, гърлата и червата им. Малцовият сироп, който те гребяха във фабриката, съдържаше само някои от витамините и минералите, необходими за всеки земен.