Когато цветът на лицето му се върна и хората го видяха да се усмихва, те се отдръпнаха. Валенция остана с него. Килгорд Траут, който бе в края на тълпата, сега се приближи заинтересован и проницателен.
— Имаше такъв вид, като е ли си видял призрак — каза Валенция.
— Не — каза Били.
Той нищо не бе видял, освен онова, което действително бе пред него — лицата на четиримата певци, тези четирима обикновени хора с волски очи, глупави, със страдалчески израз, които преминаваха от дисхрамония в сладка хармония и обратно.
— Ще ми позволите ли да отгатна — каза Килгорд Траут. — Вие погледнахте през един от прозорците на времето.
— Какво? — каза Валенция.
— Той внезапно е видял миналото или бъдещето. Прав ли съм?
— Не — каза Били Пилгрим.
Той стана, пъхна ръка в джоба си и напипа кутийката с пръстена. Извади я и разсеяно я подаде на Валенция. Беше намислил да й я даде в края на песента, когато всички ги гледаха. Сега единственият наблюдател бе Килгорд Траут.
— За мене ли е? — попита Валенция.
— Да.
— Божичко — каза тя. След това го повтори по-високо, за да я чуят и другите. Те се събраха около нея, тя отвори кутийката и почти изкрещя, когато видя сапфира:
— Божичко!
Тя даде на Били една голяма целувка и каза:
— Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти.
Много неща се казаха за чудесните бижута, които Били от години даваше на Валенция.
— Божичко! — каза Маги. — Тя има най-големия диамант, който съм виждала извън екрана.
Имаше предвид диаманта, който Били бе донесъл от войната.
Между другото, частичната протеза, която бе намерил в палтото на малкия импресарио, се намираше в кутията за копчета за ръкавели в скрина. Били бе събрал чудесна колекция от копчета за ръкавели. Неговото семейство имаше навик да му подарява копчета за ръкавели за всеки Ден на бащата. Той и сега носеше копчета за ръкавели от Деня на бащата. Струваха над сто долара. Бяха направени от древни римски монети. В спалнята си той имаше чифт копчета за ръкавели във форма на малки рулетки, които наистина работеха. Имаше и друг чифт — с истински термометър на едното копче и истински компас на другото.
Сега Били започна да се движи сред гостите с външно нормален вид. Килгорд Траут го следеше с голямото желание да узнае какво Били бе подозрял или видял. В края на краищата повечето от романите на Траут се занимаваха с въпроса за тралфамадорците във времето, с извънсетивни усещания и с други неочаквани неща. Траут вярваше в такива работи и силно желаеше тяхното съществуване да бъде потвърдено.
— Някога поставял ли сте голямо огледало на пода и върху него куче? — попита Траут Били.
— Не.
— Кучето ще погледне надолу и после внезапно ще разбере, че под него няма нищо. Ще смята, че стои във въздуха. И ще скочи цяла миля.
— Наистина ли?
— Точно така изглеждахте вие. Сякаш изведнъж сте разбрал, че стоите във въздуха.
Вокалният мъжки квартет запя отново. Били отново се заизмъчва емоционално. Съвсем определено неговите преживявания бяха свързани с четиримата мъже и нямаха нищо общо с песента.
Ето какво пееха те, докато Били се разкъсваше вътрешно:
И тъй нататък.
Били избяга на горния етаж на хубавия си бял дом.
Траут също щеше да се качи с него, ако Били не му бе казал да не идва. После Били влезе в банята на горния етаж, която бе тъмна. Той затвори и заключи вратата. Остана на тъмно и постепенно схвана, че не е сам. Синът му бе там.
— Татко? — каза синът му.
По това време Робърт, бъдещата Зелена барета, бе на седемнадесет години. Били го харесваше, но не го познаваше много добре. Имаше съмнения, че няма какво много да се опознае у Робърт.
Били щракна ключа на лампата. Робърт седеше на клозетната чиния с панталоните на пижамата около глезените. От шията му висеше електрическа китара. Той току-що бе купил китарата. Не можеше да свири на нея и всъщност никога не се научи да свири. Китарата бе седефенорозова.
— Здравей, сине — каза Били Пилгрим.
Били влезе в спалнята си, макар че долу имаше гости, които трябваше да забавлява. Той легна на леглото и включи Магическите пръсти. Матракът затрепера и изгони едно куче изпод леглото. Кучето беше Спот. В онези дни добрият стар Спот беше все още жив. Спот легна отново в един от ъглите.