Така е то.
Намерението бе да се ускори краят на войната.
Разказът на Били завърши по много особен начин в едно предградие, незасегнато от огън и експлозии. Вечерта охраната и американците стигнаха до една страноприемница, която бе отворена. Имаше запалени свещи. На долния етаж гореше огън в три огнища. Имаше празни маси и столове, очакващи хора, които можеха да дойдат. А горе чакаха оправени празни легла.
Съдържателят бе сляп. Жена му виждаше и беше готвачката. Техните две млади дъщери работеха като келнерки и прислужнички. Семейството знаеше, че Дрезден вече го няма. Които имаха очи, бяха видели как той гори, гори, и бяха разбрали, че сега се намират на ръба на една пустиня. Все пак те бяха отворили заведението, лъснали чашите, навили часовниците, засилили огъня и чакаха, чакаха да видят дали някой няма да дойде.
Потокът от бегълци от Дрезден не беше голям. Часовниците цъкаха, огънят пращеще и прозрачните свещи капеха. Изведнъж се почука на вратата и влязоха четирима пазачи със сто американски пленници.
Съдържателят попита охраната от града ли идват.
— Да.
— Идват ли още хора?
Хората от охраната казаха, че по трудния път, който бяха избрали, не са видели нито една друга жива душа.
Слепият съдържател каза, че американците могат да спят в конюшнята му тази нощ и им даде супа, ръжено кафе и малко бира. После излезе до конюшнята да ги чуе как си лягат в сламата.
— Лека нощ, американци — каза той на немски. — Приятни сънища.
ДЕВЕТ
Ето как Били Пилгрим загуби своята съпруга Валенция.
Той беше в безсъзнание в болницата във Вермонт, след като самолетът се разби на планината Шугърбуш, а Валенция, която бе чула за катастрофата, пътуваше от Илиум за болницата в семейния кадилак Елдорадо купе де вил. Валенция беше в истерия, защото й бяха казали откровено, че Били може да умре, а ако оживее, може да остане жив труп.
Валенция обожаваше Били. Тя така плачеше и скимтеше, докато караше колата, че пропусна отклонението, по което трябваше да се отбие от главното шосе. Удари спирачките и един мерцедес я блъсна отзад. Слава Богу, никой не бе засегнат, защото и дамата шофьори се бяха запасали с коланите. Слава Богу, слава Богу. Мерцедесът бе загубил само един фар. Задната част на кадилака не приличаше на нищо. Багажникът и калниците бяха смачкани. Зяпналият багажник изглеждаше като селски идиот, който обяснява, че нищо за нищо не знае. Калниците вдигаха рамене. Бронята стърчеше нагоре. Един етикет върху бронята гласеше: „Рейгън за президент“. Задното стъкло беше цялото напукано. Ауспухът допираше паважа.
Шофьорът на мерцедеса слезе от колата и отиде при Валенция да види дали й има нещо. Тя истерично бръщолевеше за Били и самолетната катастрофа, а след това включи на скорост и пресече осовата линия, изоставяйки зад себе си ауспуха. Когато пристигна в болницата, хората се втурнаха към прозорците да видят какъв е този шум. Кадилакът, който беше изгубил и гърнето, и ауспуха, бучеше безнадеждно като бомбардировач, загубил едното си крило. Валенция загаси мотора, после се строполи върху кормилото и клаксонът дрезгаво и продължително засвири. Лекар и една сестра изтичаха да видят какво става. Бедната Веленция беше в безсъзнание, отровена от въглероден едноокис. Бе небесно-лазурна.
Един час по-късно тя беше мъртва.
Така е то.
Били не знаеше нищо за това. Той продължаваше да сънува, да пътува във времето и тъй нататък. Болницата бе така претъпкана, че Били не можеше да има отделна стая. Беше в една стая с харвардския професор по история на име Бъртрам Коуплънд Ръмфурд. Ръмфурд не виждаше Били, защото Били бе заграден с платнени паравани на гумени колелца. Но Ръмфурд чуваше как от време на време Били си говори сам на себе си. Левият крак на Ръмфурд бе в тракция. Беше го счупил като карал ски. Беше седемдесетгодишен, но по дух и тяло бе на половината на тази възраст. Когато счупи крака си, той се намираше на меден месец с петата си жена. Тя се казваше Лили. Лили бе на двадесет и три години.
Точно когато установиха смъртта на бедната Валенция, Лили влезе в стаята на Били и Ръмфурд с цяла купчина книги. Ръмфурд я бе изпратил в Бостън, за да ги донесе. Той работеше върху еднотомна История на военновъздушните корпуси на Съединените щати през Втората световна война. Книгите бяха за бомбардировки и въздушни боеве, станали преди още Лили да се роди.
„Вървете без мене“ — каза Били Пилгрим в унес, когато хубавичката малка Лили влезе. Лили танцуваше в един нощен клуб, когато Ръмфурд я видя и реши тя да стане негова. Не бе успяла да завърши гимназия. Нейният коефициент за интелигентност беше много нисък.