— Той ме плаши — прошепна тя на съпруга си за Били Пилгрим.
— А на мене ужасно ми досажда — отвърна Ръмфурд гръмогласно. — Единственото нещо, което прави в сънищата си е, да се отказва, да се предава, да се извинява и да моли да го оставят намира.
Ръмфурд беше бригаден генерал о.з. от Военновъздушните резерви, официален историк на Военновъздушните сили, редовен професор, автор на двадесет и шест книги, мултимилионер от рождение, един от най-големите състезатели по воден спорт на всички времена. Неговата най-популярна книга разглеждаше въпроса за секса и усиленото атлетическо занимание за мъже над шестдесет и пет годишна възраст. Сега той цитира Теодор Рузвелт, на когото много приличаше:
„От един банан бих могъл да издялам по-добър човек от него.“
Едно от нещата, които Ръмфурд бе поръчал на Лили да му донесе от Бостън, бе копие от съобщението на Хари С. Труман пред света, че е пусната атомна бомба над Хирошима. Тя носеше ксерокопие от него и Ръмфурд я попита дали го е чела.
— Не.
Тя не четеше добре. Това бе една от причините, поради които не можа да завърши гимназия.
Ръмфурд й нареди да седне и да прочете изявлението на Труман. Той не знаеше, че Лили не може да чете хубаво. Той почти нищо не знаеше за нея, освен това, че беше още едно обществено доказателство, че той е свръхчовек.
И така Лили седна и започна да се преструва, че чете писанието на Труман, което гласеше:
Преди шестнадесет часа един американски самолет пусна бомба над Хирошима, важна японска база. Тази бомба имаше повече от 20 000 тона експлозивна мощ. Тя беше две хиляди пъти по-мощна от английската „Голям шлем“, която е най-голямата бомба, използвана някога във военната история.
Японците започнаха войната с въздушно нападение над Пърл Харбър. Разплатихме им се многократно. Но това още не е краят. С тази бомба ние направихме ново и революционно увеличение на ударната ни сила, което се прибавя към растящата мощ на нашите военни сили. Сега тази бомба се произвежда в настоящата й фирма, но още по-мощни нейни разновидности се усъвършенстват.
Това е атомната бомба. Тя впряга основните сили на Вселената. Силата, от която слънцето черпи своята мощ, сега е пусната срещу онези, които доведоха войната до Далечния Изток.
Преди 1939 година учените вярваха, че теоретично е възможно да се освободи атомна енергия. Но никой не знаеше как да направи това на практика. Ние обаче знаехме, че към 1942 година германците трескаво работеха, за да намерят начин да прибавят атомната енергия към всички други военни машини, с чиято помощ те се надяваха да поробят света. Но не успяха. Ние можем да бъдем благодарни на привидението, че германците късно направиха Фау-1 и Фау-2, и то в ограничени бройки, и дори още по-благодарни, че те въобще не можаха да направят атомна бомба.
Битката на лабораториите бе съдбоносна за нас, така както съдбоносни бяха за нас битките по въздух, суша и море, и ние спечелихме битката на лабораториите, както печелим и другите битки.
Ние сме готови сега да унищожим по-бързо и по-пълно всяко производствено предприятие, което японците имат над земята, в който и да е град — казваше Хари Труман. — Ние ще разрушим техните докове, фабрики и съобщителни средства. Не трябва никой да се лъже; ние напълно ще унищожим японската военна сила. С цел да спасим…
И тъй нататък.
Една от книгите, които Лили бе донесла на Ръмфурд бе, „Унищожението на Дрезден“ от един англичанин на име Дейвид Ървинг. Това бе американско издание, отпечатано от Холт, Райнхард и Уинстън през 1964 година. Книгата трябваше на Ръмфурд заради част от уводите на неговите приятели Айра С. Ийкър, генерал-лейтенант о.з. от Военновъздушните сили на Съединените щати, и английския маршал от Кралските въздушни сили сър Робърт Сондби, кавалер на ордена на Британската империя, носител на кръст за храброст, носител на отличителния летящ кръст, носител на кръста на военновъздушните сили.
Трудно ми е да разбера онези англичани и американци, които плачат за убитите цивилни на врага, а не проливат сълза за нашите смели екипажи, загинали в битка с един жесток враг, пишеше между другото неговият приятел генерал Ийкър. Смятам, че добре щеше да бъде, ако господин Ървинг си спомнеше, описвайки страшната картина на убитите цивилни в Дрезден, че в същото това време над Англия падаха Фау-1 и Фау-2 и убиваха безразборно цивилни мъже, жени и деца, а те бяха проектирани и пуснати с тази цел. Добре щеше да бъде да си спомни и за Бухенвалд и Ковънтри.