Брод пристъпи към другарката си със свити юмруци, готов да я накаже.
— Недей, Брод — каза му с жестове Брун, като протегна ръка да възпре младежа. Врялата мазнина от супата още бе полепнала по тялото му и му костваше усилие да не покаже каква болка изпитва — Без да иска. Каква полза като я набиеш?
Ога се бе строполила в краката на Брод и трепереше от унижение и страх.
Айла се уплаши. Никога досега не бе лекувала вожда на Клана и го гледаше с безграничен страх. Втурна се към огнището на Креб, сграбчи дървена паница, после хукна към входа на пещерата. Загреба купчина сняг и се върна край огнището на вожда, като се свлече на земята в краката му.
— Праща ме Иза, не може сега да остави Овра. Ще позволи ли вождът на това момиче да му помогне? — каза тя, след като Брун и показа, че я е забелязал.
Брун кимна. Хранеше съмнения дали Айла щеше да стане знахарка на Клана, но при тия обстоятелства нямаше друг избор, освен да я остави да го лекува. Страхливо тя покри възпаленото, червено изгаряне с хладния сняг и усети как напрегнатите мускули на Брун се отпускат, щом като снегът притъпи болката. Втурна се обратно, намери сушената конска мента и поля с вряла вода листенцата. След като омекнаха, сложи сняг в паницата, за да изстине по-бързо и се върна при пациента си. С ръка тя намаза успокояващия цяр и докато работеше усети как мускулестото, здраво като скала тяло на вожда се отпуска още повече. Брун дишаше вече по-спокойно. Изгореното още го болеше, но болката бе далеч по-поносима. Кимна одобрително и момичето малко се поуспокои.
„Тя май наистина е усвоила магиите на Иза“, мислеше си Брун. „А и се научи да се държи добре, както се полага на една жена, навярно което още и липсва е малко зрялост. Ако нещо стане с Иза преди да е пораснала Уба, няма да останем без знахарка. Може би Иза постъпи мъдро, като я обучи.“
Не след дълго се върна Ебра и съобщи на другаря си, че синът на Овра се е родил мъртъв. Брун кимна и погледна към нея, като поклащаше глава. „И момче отгоре на всичко“, мислеше си той. „Сигурно и се къса сърцето, всички знаят колко много искаше това бебе. Надявам се да се поуспокои, докато забременее отново. Кой би си помислил, че един Бобър може така да се бори?“ Макар и вождът да изпитваше съчувствие към младата жена, не каза нито дума, защото никой не биваше да говори за трагичното събитие. Но Овра разбираше какво бе довело Брун край огнището на Гуув няколко дни по-късно, когато и каза да си почива колкото е необходимо, за да се възстанови от „болестта“ си. Макар че мъжете често навестяваха огнището на Брун, вождът рядко посещаваше огнищата на останалите мъже и съвсем рядко разговаряше с жени, по време на своето гостуване. Овра му бе признателна за грижите, но нищо не можеше до уталожи болката и.
Иза настоя Айла да продължи лечението на Брун и когато изгореното заздравя, Кланът я призна още повече. След този случай Айла не се притесняваше толкова от близостта на вожда. В края на краищата и той бе човек.
12
С края на зимата се ускори и всекидневният ритъм на Клана, за да е в унисон със събуждащия се живот на плодородната земя. Студеният сезон не налагаше зимен сън, а промяна в скоростта на обмяна на веществата, дължаща се на липсата на движение. През зимата всички бяха по-лениви, ядяха повече и като резултат се образуваше слой подкожна тлъстина като защита срещу студа. С повишаването на температурите идваше и пълният обрат на тази тенденция и Кланът ставаше неспокоен и гореше от желание да излезе навън и да се движи.
Този процес се ускоряваше и от пролетното, тонизиращо средство на Иза, съставено от корени на пшеница, събрани рано пролетес от дивата трева, която приличаше на ръж, сушени листенца див броч и богатия на желязо прах от корена на жълт лапад, раздавано поголовно и на стари, и на млади от знахарката на Клана. С нов прилив на енергия Кланът се втурваше навън от пещерата, готов да започне новия цикъл от сезони.
Третата зима в пещерата не се бе оказала твърде сурова за тях. Единствената смърт бе тази на мъртвороденото дете на Овра, а и тя не се броеше, защото не доживя да го нарекат и приемат в Клана. И Иза бе се справила добре, след като вече не изнемогваше да кърми гладно бебе. Креб не бе се мъчил повече от обикновено. Както Ага, така и Ика бяха бременни отново и след като и двете жени бяха вече сполучливо раждали, Кланът се надяваше на прираст. Вече набраха първата зеленина, филизи и пъпки, а бе заплануван и ранен лов, който да достави месо за пролетния празник и чест на духовете, събудили се за нов живот, както и да се отблагодарят на закрилящите Клана тотеми, дето ги бяха извели на добър край още една зима.