— Само това ни липсваше! Цяло котило — Жестовете им се придружаваха от гневни слова. — Зуг и Дорв взеха Ворн със себе си още по ранина. Де да бяха отишли да преследват тази росомаха, вместо хамстери и яребици в долината. Тия зверчета за нищо не стават!
— — Все за нещо стават, Ога. Козината им не замръзва от дъха на човек през зимата. От кожите им стават хубави шапки и качулки.
— Де да беше и тая кожа!
Айла се втурна обратно у дома. Не можеше нищо да направи в момента, а Иза и бе казала, че запасите от някои билки намаляват. Айла реши да излезе и да намери леговището на росомаха. Усмихна се на себе си и ускори крачка, а малко по-късно напусна пещерата с кошничката си и се насочи към гората недалеч от мястото, където се бе шмугнало животното.
След оглед на почвата, тя откри следа от лапа с дълги, остри нокти в праха, а малко по-нататък прекършено стебло. Айла се зае да проследи зверчето. След няколко мига дочу подплашени звуци, изненадващо близо до пещерата. Пристъпи напред тихичко, почти, без да шумне шумка и зърна росомахата с четирите си, полуотрасли малки, които се зъбеха и дърлеха за парчето откраднато месо. Внимателно измъкна прашката си от гънка на дрехата си и нагласи камък в издутото джобче. Чакаше и дебнеше възможност да я уцели от упор. Случайна промяна в посоката на вятъра довя непозната миризма до лукавия лакомник. Вдигна глава, подуши въздуха, нащрек от възможна опасност. Айла това и чакаше. Бързешком, макар и зверчето да усети движението тя заметна камъка. Росомахата се просна на земята, а четирите и малки се разбягаха, сепнати от изтрополилия камък.
Момичето излезе от прикритието на храста и се наведе да огледа лешояда. Подобната на мечка невестулка бе около метър на дължина от носа до върха на рунтавата си опашка, обрасла с груба, дълга, кафеникаво черна козина. Росомахите бяха дръзки, наподобяващи лешояди, толкова зли, че прогонваха дори по-едри от тях хищници от плячката си, достатъчно безстрашни, за да крадат сушеното месо или всичко, което можеха да отмъкнат и толкова лукави, че намираха пролуки дори в складовете им за хранителни запаси. Притежаваха мускусни жлези и оставяха след себе си мирис на пор и представляваха по-голяма напаст за Клана дори от хиените, която бе колкото хищник, толкова и лешояд и оцеляването и не зависеше от плячката на друг.
Камъкът от прашката на Айла я бе уцелил над окото точно където се бе мерила. „Ето една росомаха, която няма да краде вече от нас“, помисли си Айла с озарено от удовлетворение лице, което граничеше с екстаз. Това бе първото убито от нея животно. „Мисля да подаря кожата на Ога“, помисли си тя и посегна към ножа си да одере зверчето. „Няма ли да се радва, като знае, че вече няма да ни притеснява?“ Момичето се сепна.
„Какви мисли ми идват? Не мога да подаря на Ога тази кожа. Никому не мога да я дам, дори за себе си не мога да я задържа. Не ми е разрешено да ловувам. Ако някой разбере, че аз съм убила тази росомаха, не знам какво ще стане с мен“. Айла приседна до убитото зверче и прокара пръсти през дългата му, грубовата козина. Възторгът и се изпари.
Бе убила първото си животно. Може и да не беше огромен бизон, пронизан с тежкото, остро копие, ала все пак бе повече от таралежа на Ворн. Нямаше да има празненство по повод приемането и в редиците на ловците, нямаше да има пиршество в нейна чест, нямаше дори да я поздравят и да я гледат с гордост като Ворн, когато се фукаше с дребния си улов. Ако се върнеше в пещерата с росомаха, можеше само да очаква възмутени погледи и сурово наказание. Нямаше никакво значение, че е искала да помогне на Клана, нито пък, че можеше да ходи на лов и обещава да стане добър ловец. Жените не ходеха на лов, жените не убиваха животни. Това бе работа на мъжете.
Отрони въздишка. „Знаех си аз, знаех си от самото начало“, каза си тя. „Дори преди да тръгна н още да прибера онази прашка си знаех, че не е позволено“. Най-смелото от малките росомахи се показа от укритието си и плахо подуши мъртвото животно. „Малките ще ни създадат същите неприятности като майка си“, помисли си Айла. „Почти са пораснали и сигурно поне две от тях ще оцелеят. По-добре ще е да се отърва от тази мърша. Ако я замъкна надалеч, навярно малките ще последват миризмата й“. Айла стана и завлачи мъртвата росомаха за опашката по навътре в гората. После се залови да търси билките, които трябваше да събере.
Росомахата бе само първата жертва от дребните хищници и лешояди, паднала от прашката и. Белки, норки, порове, видри, невестулки, борсуци, хермелини, лисици и дребничките, сивочерни, с тигрова шарка диви котки ставаха лесна плячка за бързите и камъни. Тя не го осъзнаваше, но решението на Айла да преследва хищници имаше съществено значение. То ускори процеса на усвояване на ловното умение и изостри майсторлъка и много повече от лова на по-кротките, тревопасни животни. Хищниците бяха по-бързи, по-лукави, по-интелигентни и по-опасни.