Тя бързо надмина Ворн с избраното си оръжие. Не само защото бе склонен да гледа на прашката като на старческо оръжие и му липсваше непреклонната решимост да го усъвършенства, ами му беше и по-трудно. Той не притежаваше нейното телосложение със свободно люлеещо се движение на ръката, което бе по-подходящо за замятане. Пълното и равновесие и придобитата координация между окото и ръката и придаваха бързина, сила и точност. Тя вече дори не се сравняваше с Ворн, а в съзнанието си се стремеше да съперничи на майсторството на Зуг и момичето действително придобиваше уменията на стария ловец. Прекалено бързо. Ставаше прекалено самоуверена.
Лятото наближаваше своя край с небивали жеги и незапомнено изобилие от гръмотевични бури, раздирани от светкавици. Денят бе жарък, непоносимо жарък. Застиналият въздух дори не трепваше от повей на ветрец. Бурята, разразила си предната нощ с приказните сцени на прорязвания от светкавици небосвод, осветил планинските склонове, както и градушката с големината на малки камъчета, бе накарала Клана да се прибере на бегом в пещерата. В подгизналата гора, където обикновено бе по-хладно от сенките на дърветата, сега бе влажно и задушно. Край тинестото блато на едва църцорещото, пресъхващо поточе, сведено от пониженото ниво на водата до застояли езерца и обрасли с водорасли локви.
Айла вървеше по дирите на една червена лисица, като безшумно напредваше през гората по края на една малка ливада. Бе плувнала в пот и и бе толкова горещо, че вече не се интересуваше особено от лисицата, ами си мислеше да се откаже, да се върне в пещерата и да поплува в реката. След като прекоси рядко пресъхващото, скалисто дъно на потока, момичето спря да пийне вода, там където ручеят още течеше волно между два големи речни камъка, които заприщваха пътя на криволичещата струйка и образуваха дълбоко до глезена вирче.
Изправи се и когато погледна пред себе си, дъхът и секна. Айла се взираше боязливо в характерната глава и заострените уши на риса, готвещ се да скочи от скалата току пред нея. Той не я изпускаше от поглед, а късата му опашка се мяташе напред-назад.
По-дребен от останалите големи котки, с източеното си тяло и късичките си крака, рисът Пардел, подобно на северния си братовчед от по-късни години, можеше да скочи от място на около четири-пет метра. Той се препитаваше предимно със зайци, земеровни зайци, едри катерици и други гризачи, но можеше да катурне и дребна сърна, ако си наумеше, а осемгодишното момиче бе лесна плячка за него. Но слънцето го бе напекло, а и като правило той не нападаше хора. Най-вероятно бе да остави момичето да си върви по пътя.
Първоначалният уплах на Айла отстъпи пред прилива на възбуда, докато гледаше как неподвижната котка не сваля очи от нея. Не каза ли Зуг на Ворн, че с прашка може да се убие рис? Той наистина каза да не опитва с нещо по-едро, но бе сигурен, че камъкът от прашката може да убие вълк, хиена или рис. „Спомням си да казва рис“, мислеше си тя. Не бе ходила на лов за средни по размер хищници, но искаше да стане най-добрият ловец с прашка в Клана. Щом Зуг можеше да убие рис, то и тя можеше и ето, право пред очите и бе идеалната мишена. Импулсивно тя реши, че е дошъл моментът за по-едър улов.
Бавно бръкна в гънката на късичката си лятна дреха без нито за миг да сваля поглед от котката и избра най-големия камък. Дланите и бяха потни, но тя стисна здраво двата края на кожената ивица, докато нагласяше камъка в джобчето. После бързо, преди да е загубила смелост, се прицели точно между очите му и метна камъка. Но рисът бе уловил движението и, докато вдигаше ръка. Щом заметна, той завъртя глава. Камъкът одраска главата му отстрани, като му причини остра болка, защото бе изстрелян почти от упор, но нищо повече.
Още преди на Айла да и хрумне да посегне за нов камък, тя видя мускулите на котката да се напрягат под нея. Инстинктивно се метна встрани, когато разсвирепелият рис скокна върху нападателя си. Приземи се в калта край ручея и ръката и се озова върху дебел, довлечен от течението клон, останал без клонки и листа от пътуването си по течението на потока, подгизнал от вода и тежък. Айла го сграбчи и се отърколи точно когато разгневеният рис се хвърли отново с оголени зъби. Замахвайки лудешки, с цялата си, напираща от страх сила, тя стовари тежкия клон и отметна главата му в страни. Зашеметеният рис се отърколи на земята, за миг се сви, като тръскаше глава, после безшумно се оттегли в гората. Стигаха му толкова болезнени удари по главата.