Тя бе готова. Излизайки иззад издатината, метна снаряда си, бързо последван от втори. Не знаеше, че вторият е излишен, първият бе свършил работата, но бе добра застраховка. Айла си бе извлякла поука. В прашката и имаше трети камък и четвъртия бе в ръката и, подготвила се бе за втора поредица, ако се наложеше. Пещерната хиена се бе строполила на място и не помръдваше. Тя се огледа, за да се убеди, че наоколо няма и други, после предпазливо пристъпи към звяра с готова прашка. По пътя си взе кокала от крака на елена с още висящи остатъци червено месо и все още цял. Със смазващ черепа удар Айла взе мерки хиената да не се изправи пак на крака. Погледна мъртвото животно в нозете си и остави сопата да се отърколи от ръката и. Бавно съзнаваше какво следва от деянието и. „Убих хиена“, каза си тя на ум, щом го осъзна. „Убих хиена с прашката си. Не някое дребно животно, ами хиена, звяр, който можеше да ме убие. Това значи ли, че вече съм ловец? Истински ловец?“ Този път не ликуваше, не бе възторгът от първата и жертва, нито удовлетворение, че е надделяла над силното животно. Бе нещо по-дълбоко, по-смирено. Знанието, че бе надмогнала себе си. Усети го като духовно просветление, мистично самопознание и с бликащо от дъното на душата и благоговение се обърна към духа на тотема си на древния церемонен език на Клана. — Аз съм само едно момиче, Велики Пещерни Лъве, и делата на духовете са ми непонятни. Но ми се струва, че вече разбирам малко повече. Рисът бе изпитание, дори по-голямо от Брод. Креб все казва, че е трудно да живееш с могъщи тотеми, но забрави да ми каже, че най-големите им дарове са тук, вътре. Не ми каза и как се чувства човек, когато най-сетне разбере истината. Изпитанието не е само трудна задача, изпитанието е да разбереш, че можеш да я изпълниш. Признателна съм ти, че се спря на мен, Велики Пещерни Лъве. Надявам се, винаги да съм достойна за теб.
Когато бляскавата, многоцветна есен загуби своята пищност и от оголените като скелети клони се посипаха изсъхнали листа, Айла се върна в гората. Проследяваше и изучаваше навиците на животните, набелязани за лов, но вече се отнасяше към тях с повече уважение, не просто като към същества, а като опасни животни. Множество пъти, макар че бе се промъквала достатъчно близко и можеше да запокити камъка, се въздържаше и просто наблюдаваше. Все повече се затвърждаваше убеждението и, че си губи времето за да убива животното, което не представлява заплаха за Клана и чиято кожа не може да употреби. Но все още бе решена да стане най-изкусният ловец с прашка в Клана, тя дори не съзнаваше, че вече е. Единственият начин да усъвършенства умението си бе да ходи на лов. И точно това правеше.
Резултатите от лова и започнаха да си проличават и това създаде безпокойство у мъжете.
— Намерих още един росомах или по-скоро това, което е останало от него, недалеч от полето за упражнения — оповести със знаци Круг.
— А по билото насред склона бяха разхвърляни парчета кожа, май от вълк — добави Гуув.
— Все хищници, по-яките животни, а не женски тотеми — рече Брод.
— Грод вика да говорим с Мог-ър.
— Дребни и средни по размер, но никога едри котки. Сърните и конете, овцете и планинските кози, дори глигани все стават плячка на едрите котки, хиените и вълците, но какво преследва дребните хищници? Никога не съм виждал такова множество убити — забеляза Круг.
— Тъкмо туй искам да разбера, какво сее смърт сред тях? Нямам нищо против хиените и вълците наоколо да намалеят с неколцина, но щом не сме ние… Смята ли Грод да говори с Мог-ър? Мислиш ли, че може да е дух?
Младежът подтисна ужаса си.
— И ако е дух, добър ли е, дошъл да ни помага или зъл, ядосан на тотемите ни? — запита Гуув.
— На теб, Гуув оставяме да разрешиш този въпрос. Ти си ученик на Мог-ър, ти как смяташ? — отвърна му Круг!
— Според мен отговорът на този въпрос ще отнеме сериозни размишления и допитване до духовете.
— Вече говориш като мог-ър, Гуув. Никога не отговаряй конкретно на въпроса — ухапа го Брод.
— Добре де, а твоят отговор какъв е, Брод? — върна му го Гуув.
— Можеш ли да отговориш по-конкретно? Какво убива зверовете?
— Да не съм мог-ър или негов ученик. Защо питаш мен?
Айла работеше наблизо и сподави желанието си да се усмихне. Значи вече станах дух, но не могат да решат добър или лош дух съм.
Мог-ър се приближи незабелязано, но спорът не бе му убягнал.
— Все още нямам отговор на този въпрос, Брод — рече с жестове магът. — Трябва ми време да размисля. Но ще ти река следното, туй не е обичайното поведение на духовете. „Духовете са способни да направят времето прекалено горещо или прекалено студено, да докарат обилни дъждове или сняг, да прогонят стадата, да донесат болести, да предизвикат гръмотевици, или пък земетресение, но обикновено не причиняват смъртта на отделни животни“, мислеше си наум Мог-ър. „Имам чувството, че в дъното на тази загадка се крие човешка ръка.“ Айла стана и тръгна към пещерата, а магьосникът я проследи с очи. „Има някаква промяна в нея, толкова е различна“, размишляваше Креб. Забеляза, че и Брод я бе проследил с поглед, а очите му бяха изпълнени с безсилна злоба. И Брод бе забелязал промяната. Може пък причината да бе в това, че тя всъщност не бе от Клана и походката и бе различна, а и порасна. Но нещо в ъгълчето на ума му подсказваше на Креб, че не това е отговорът.