Айла се бе променила. С нарастване на ловните и умения, у нея се появи увереност и жилава грациозност, чужди на жените от Клана. Походката и бе безшумна като на опитен ловец и говореше за сигурно овладените мускули на младото и тяло, чувстваше увереност в собствените и рефлекси и виждащ на далеко взор в очите и който се забулваше неуловимо, когато Брод вземаше да я тормози, сякаш изобщо не го забелязваше. Скокваше пак толкова бързо на заръките му, но в отзивчивостта и независимо от юмруците му липсваше чувството на страх.
Самообладанието и увереността и бяха далеч по-неразбираеми, макар и също толкова очевидни за Брод, колкото и почти явния и бунт от преди. Сякаш тя проявяваше снизхождение да му се подчини, все едно, че знаеше нещо, което той не знае. Той я наблюдаваше, като се опитваше да улови тънката промяна, да открие нещо, за което да я накаже, но тя все му отбягваше.
Брод не разбираше как го постига, но всеки път, когато се опиташе да изтъкне превъзходството си, тя го караше да чувства, че не може да се мери с нея. Това го отчайваше, вбесяваше го, но колкото повече я преследваше, все по-малко власт имаше над нея и затова я ненавиждаше. Постепенно установи, че я тормози все по-малко, дори я отбягва и само от време на време се сеща да предяви правата си. С идването на края на сезона, ненавистта му се усили. Някой ден щеше да я прекърши, закле се той пред себе си. Някой ден щеше да му плати за раните, които бе нанесла на мъжката му гордост. О, да, един ден тя щеше да се разкайва.
13
Дойде зимата и заедно с нея дейностите, които те споделяха с останалите живи същества, оредяха, следвайки кръговрата на сезоните. Животът не бе спрял, но пулсът му туптеше по-бавно. За пръв път Айла посрещаше сезона на студовете с надежда. Трескавите и оживени топли сезони оставяха на Иза малко време да продължи с обучението и. С първите снегове знахарката поднови уроците си. Маниерът на живот на Клана се повтаряше с дребни, незначителни промени, а зимата отново наближи края си.
Пролетта закъсня и бе влажна. Като резултат от топящите се по високите върхове снегове, в съчетание с обилните дъждове, реката бе придошла и представляваше бушуваща стихия, разляла се извън коритото и отнасяща цели дървета и храсти в стремителния си бяг към морето. Надолу по течението струпалите се на едно място дънери отклоняваха пътя и и тя бе заляла част от пътечката, утъпкана от Клана. Последва кратко затопляне, тъкмо колкото бе необходимо да разцъфнат неуверените цветове на плодните дръвчета, но после го обърна на късни, пролетни градушки, които счукаха крехките цветове и надеждите за чаканата реколта станаха на пух и прах. После пък, сякаш природата се смили и искаше да компенсира неудържаното си обещание за плодове, ранният летен урожай от зеленчуци, корени, тикви и бобови растения бе изключително щедър.
Кланът пропусна обичайното си пролетно посещение на морския бряг за сьомга и всички бяха доволни, когато Брун оповести, че ще отидат да ловят есетра и треска. Макар че често членове на Клана изминаваха петнадесет километровото разстояние до вътрешното море да събират мекотели и яйца от многообразието от птици, които гнездяха по скалите, уловът на огромните риби бе една от малкото дейности на Клана, която бе съвместно усилие както на мъжете, така и на жените.
Друуг си имаше собствени причини да иска да отиде. Обилните пролетни порои бяха изкарали на повърхността нови отломки кремък от варовиковите находища по по-високите места и те се търкаляха по пътя на разлива. По-рано той бе огледал морския бряг и бе видял няколко наносни находища. Риболовното пътешествие предоставяше прекрасна възможност да попълнят запасите си от сечива с нови от висококачествен кремък. По-лесно бе да се издяла камъкът при местонахождението му, отколкото да мъкнат тежките скали обратно в пещерата. Друуг отдавна не бе правил сечива за Клана. Когато крехкият камък на любимите им сечива се счупеше, трябваше да се задоволяват с по-грубичките инструменти собствено производство. Всеки можеше да прави годни за употреба сечива, но изделията на малцина можеха да се сравняват с тези на Друуг.