Грод грижливо бе съхранявал тлеещия жив въглен, докато бяха на път. Жаркият въглен от огъня предишната вечер бе резултат от живия въглен от огъня на по-предната вечер и общо взето въглените щяха да ги върнат към огъня, който бяха напалили върху останките от огнището при входа на старата пещера. За обреда около освещаването на новата пещера трябваше да запалят огъня от въглен, който трябваше да води до стария им дом.
Поддържането на огъня можеше да бъде поверено само на мъж с висок ранг. Ако въгленът угасне, това щеше да бъде сигурен знак, че покровителстващите ги духове са ги изоставили и Грод щеше да бъде разжалван от заместник на вожда до най-низшия ранг на мъж в Клана, унижение, което едва ли щеше да преглътне. Задължението му бе голяма чест и тежка отговорност.
Докато Грод грижливо полагаше парченцето жив въглен върху постелята от сух прахан и го раздухваше, в очакване да пламне, жените се заеха с други задачи. С умения, предавани от поколение на поколение те набързо одраха дивеча. Няколко мига след като огънят пламна уверено нанизаното на остри, зелени пръчки месо, закрепено на чаталести клонки се печеше. Силният пламък го опичаше, но то си оставаше сочно и когато огънят затихна и се превърна в жар, всепоглъщащите огнени езици не бяха отмъкнали почти нищо.
Със същите остри, каменни ножове, които използваха при дрането и нарязването на месото, жените обелиха и нарязаха корени и грудки. Напълниха с вода кошници със здрава плетка и дървени копанки, а после добавиха нажежени камъни. Когато изстинаха, хвърлиха камъните отново в огнището и пуснаха нови във водата, докато кипне и се сварят зеленчуците. Тлъсти ларви се препичаха, докато станат хрупкави, препичаха се и цели гущерчета, докато грубата им кожа не почернееше и не се напукаше, разкривайки вкусни хапки добре опечено месо.
Докато помагаше в приготвяне на храната Иза довърши подготовката си. В една дървена копанка, която само бе издялала от парче дънер преди много години, тя кипна вода. Изми корените на ириса, сдъвка ги на каша и я изплю в кипящата вода. В една друга купичка — подобно на чаша парче от долната челюст на едра сърна — тя намачка листа детелина, отмери известно количество от стрития на прах хмел в ръка, накъса елшовата кора на нишки и заля всичко това с вряла вода. После стри твърдо, сушено месо от неприкосновения си запас между два камъка в грубо ястие и смеси концентрирания протеин от сварените зеленчуци в третата копанка.
Жената, появила се зад гърба на Иза, поглеждаше от време на време към нея с надежда, че Иза сама ще и обясни какво става. Всички жени и мъже се пръскаха от любопитство, макар че се опитваха да не го показват. Бяха видели Иза да вдига момичето и след като се разположиха на бивак всеки си измисли причина да мине близо до кожата на Иза. Предположенията за това как детето се е озовало тук, заедно с останалите от Клана, се множаха и най-вече защо Брун бе позволил на Иза да вземе с тях момиченцето, което очевидно бе рожба на другите.
Ебра най-добре от всички познаваше напрежението, което Брун изпитваше. Именно тя се бе опитала да прогони с масажи тежестта и болката от врата и плещите му и именно тя обра пешкира на раздразнителното му настроение, тъй рядко у мъжа, който и бе другар в живота. Брун бе известен със стоическото си самообладание и тя прекрасно знаеше, че той съжалява за изблиците си, но не би утежнил постъпката си като я признае. Но дори Ебра се учудваше защо бе позволил детето да дойде с тях, особено след като всяко отклонение от обичайното поведение можеше да разгневи още повече духовете.
Независимо от любопитството си Ебра не попита Иза нищо, а никоя от останалите жени не притежаваше необходимия ранг, за да се осмели. Никой не биваше да разсейва знахарката, когато е очевидно, че приготвя магията си, а и Иза не бе в настроение за празни приказки. Цялото и внимание бе посветено на детето, което се нуждаеше от помощта и. И Креб бе заинтригуван от момичето, но неговото присъствие бе добре дошло за Иза.
С безмълвна благодарност тя наблюдаваше как магьосникът се примъква към загубилото съзнание дете, взира се в нея замислено за малко, после подпира колеца си на един голям, речен камък и прави плавни движения с една ръка над нея, призовавайки доброжелателните духове да помагат в оздравяването и. Болестите и злополуките бяха тайнствени появи на войната между духовете, водена на полесражението на човешкото тяло. Иза черпеше магията си от покровителстващите ги духове, който действаха чрез нея, но без светия мъж ничие изцеление не бе окончателно. Знахарката бе само посредник на духовете, а магьосникът направо се застъпваше пред тях.