— Ще вляза във водата, мамо — направи знак тя.
— Защо все искаш да влизаш във водата. Айла? Опасно е и все влизаш много навътре.
— Прекрасно е, Иза. Ще внимавам.
Все същото се повтаряше, когато Айла отиваше да плува, Иза се безпокоеше. Единствена Айла обичаше да плува, само тя можеше. Едрите, тежки кости на хората от Клана затрудняваха плуването. Те не се задържаха лесно на повърхността и изпитваха панически страх от дълбочината. Газеха във водата, като ловяха риби, но изобщо не си и помисляха да влезнат по-дълбоко от кръста. Чувстваха се несигурни. Пристрастието на Айла към плуването се смяташе за една от чудатостите и, а тя не бе единствената.
Докато достигна деветата си година, Айла бе по-висока на ръст от всички жени и горе-долу колкото някои мъже, но все още не си личаха белезите на наближаващата женственост. Понякога Иза се чудеше дали някога ще спре да расте. Високият и ръст и закъснението в съзряването и водеха до слухове сред част от хората, че мощният и мъжки тотем няма да позволи изобщо да разцъфне. Питаха се дали няма да прекара останалата част от живота си като един вид безполова жена — нито мъж, нито напълно жена.
Креб докуцука до Иза, докато тя наблюдаваше как Айла отива към брега. Якото и стройно тяло, плоските, възлести мускули и дългите и като на жребче нозе и придаваха скован и непохватен вид, но гъвкавите и движения опровергаваха непохватната и на пръв поглед кекавост. Въпреки че се опитваше да имитира раболепния ситнеж на жените от Клана, нямаше техните къси, криви крака. Колкото и да ситнеше, дългите и нозе правеха по-едри, почти мъжки крачки.
Но работата не бе само в краката. Айла излъчваше увереност в себе си, която никоя жена от Клана не притежаваше. Тя бе ловец. Никой мъж от Клана не го биваше толкова с нейното оръжие и тя вече го бе разбрала. Не можеше да изпитва лицемерно покорство пред огромното мъжко превъзходство, без да го чувства. Липсваше и задължаващата ги искрена вяра, която бе неизменно част от привлекателността на жените от Клана. В мъжките очи нейното източено като върлина тяло, лишено от каквито и да е женствени белези и несъзнателното и самоуверено държане намаляваха и без това съмнителната и хубост, Айла не само бе грозна, в нея нямаше капка женственост.
— Креб — направи знак Иза. — Аба и Ага разправят, че тя никога няма да стане жена. Викат, че тотемът и бил прекалено могъщ.
— Разбира се, че ще стане жена, Иза. Да не би да мислиш, че Другите не раждат деца? Само това, че сме я приели в Клана, не променя произхода и. Навярно е нормално техните жени да съзряват по-късно. Дори някои момиченца от Клана не стават жени чак до десетата си година. Като си помислиш само, че хората дори не и дават този срок, преди да почнат да си въобразяват какви ли не неестествени неща. Това е нелепо! — изпръхтя той от яд.
Иза се успокои, но все и се щеше осиновената и рожба да покаже някои белези на женственост. Видя как Айла нагази във водата до кръста, после как се гмурна и се отправи навътре в морето с дълги, отмерени загребвания.
Момичето обичаше ширналата се солена вода и способността и да държи тялото и над нея. Не помнеше как се бе научила да плува, просто и се струваше, че винаги е умеела. Пясъчното дъно под водата пропадаше рязко само след няколко метра, разбра го, докато преплува тази отсечка по по-хладната вода и по по-тъмния и оттенък. Обърна се по гръб и се остави за миг лениво да я носят и люлеят вълните. След като глътка солена вода се плисна върху лицето и, вдигайки пръски, тя се претърколи и заплува към брега. Отливът започваше и тя бе попаднала в отичащото се течение. Силните, сливащи се течения затрудняваха връщането и. Напрегна се и скоро отново стъпи на дъното, а после зацапа към брега. Докато се плакнеше в бистрите води на реката, чувстваше бързото течение да напира о нозете и и нестабилното, песъчливо дъно да се рони под тях. Строполи се близо до огъня пред навеса им, уморена, но освежена.
След като ядоха, Айла се вторачи замечтано в далечината, като се чудеше какво ли има отвъд водата. С грак и писък морски птици прехвърчаха, кръжаха и се спускаха стремглаво над разбушувалия се прибой. Бели, изсушени от слънцето стари клони на някога живи дървета, изваяни в сплетени форми, разнообразяваха равните пясъци и необятната водна шир проблясваше под полегатите лъчи на залязващото слънце. Гледката създаваше чувство за нереална неземна пустош. Кривите плавеи се превръщаха в причудливи силуети, после потъваха в мрака на безлунната нощ.
Иза сложи Уба да си легне под навеса, после се върна да седне до Айла и Креб край малкия огън, който пускаше тънки струйки дим към осеяното със звезди небе.