Айла си помисли, че дробовете и ще се пръснат — не бе имала време да си поеме дълбоко дъх, преди да се гмурне — и все повече и се виеше свят тъкмо когато изскочи на повърхността, без да изпуска скъпоценния си товар. Вдигна главичката на Она над водата, но детето бе изгубило съзнание. Айла никога не се бе опитвала да плува, мъкнейки друг човек, но трябваше да измъкне Она на брега, без да потапя главата и във водата, колкото се може по-бързо. Айла гребеше с една ръка, като се опитваше да налучка най-подходящия начин, крепейки детето с другата.
Когато напипа дъно под краката си, забеляза, че целият Клан бе нагазил във водата да я посрещне. Айла вдигна безчувственото телце на Она от водата и го предаде на Друуг, без до този миг да съзнава колко е капнала от умора. Креб бе до нея и тя вдигна изненадано очи, като видя от другата си страна Брун да и помага да излезе на брега. Друуг хукна напред и когато Айла се строполи на пясъка, Иза вече бе проснала детенцето на брега и изпомпваше водата от дробовете му.
Не за пръв път член на Клана се бе разминал на косъм от удавяне. Иза си знаеше работата. Малцина бяха хората, дадени в жертва на студените глъбини, но този път бяха измъкнали жертвата под носа на морето. Она взе да кашля и да се дави, докато устата и бълваше водата и клепачите и трепнаха.
— Рожбата ми! Рожбата ми! — извика Ага и се хвърли на земята. Обезумялата майка вдигна момиченцето и го прегърна. — Мислех, че е умряло. Сигурна бях, че си е отишло. О, рожбата ми, единственото ми момиче.
Друуг вдигна момичето от скута на майка му и, притиснал го с тялото си, го занесе обратно в бивака. Противно на обичаите Ага вървеше до него, като потупваше и милваше дъщеричката си, която бе смятала за загубена.
Хората се взираха, многозначително зяпаха Айла, щом мина край тях. Никой не бе спасяван досега, след като веднъж го е отнесло течението. Спасението на Она бе чудо. Никога вече човек от Клана на Брун нямаше да коментара с присмехулни жестове проявите на необичайния и начин на мислене. Късметлийка, викаха те. Винаги е била късметлийка. Нали тя откри пещерата?
Рибите все още се мятаха конвулсивно на брега. Няколко бяха успели да се измъкнат обратно в реката, след като Кланът бе разбрал за случилото се и се бе втурнал да посрещне завръщащата се Айла с полуудавеното момиченце, но повечето от рибата бе все още омотана в мрежата. Кланът се захвана отново да ги измъкне на брега, а после мъжете ги укротиха, удряйки ги със сопи, а жените взеха да ги чистят.
— Женска! — извика Ебра, щом като разпори търбуха на огромна моруна. Всички се втурнаха към едрата риба.
— Вижте колко е много! — направи знак Ворн и посегна да си вземе шепа от дребничките, черни яйчица. Пресният хайвер бе любима почерпка на всеки. Обикновено всеки грабеше с шепи от първата уловена женска есетра и ядеше до насита. По-късният улов щеше да се осоли и да се запази за понататъшна употреба, но никога не бе толкова вкусен, както когато бе току-що изваден от морето. Ебра спря момчето и направи знак на Айла.
— Айла, вземи си ти първа — с жестове нареди Ебра. Айла се огледа неловко, задето бе станала център на вниманието.
— Да, Айла първа да си взема — присъединиха се и останалите.
Момичето погледна към Брун. Той кимна. Тя излезе стеснително и посегна за шепа от лъскавия черен хайвер, после се изправи и го опита. Ебра даде знак и всеки се втурна и сграбчи пая си, струпвайки се радостно около рибата. Беше им спестена една трагедия и в облекчението си имаха чувството за празник.
Айла бавно закрачи към навеса им. Знаеше, че и бе оказана почит. На малки хапки тя се наслаждаваше на разкошния хайвер и на сърдечния им, радушен прием. Никога нямаше да забрави това чувство. След като рибата бе извадена на брега и усмирена, мъжете се бяха струпали отстрани в неизменната купчина, оставяйки чистенето и съхраняването на жените. Освен острите, кремъчни ножове, с които разпорваха рибите и нарязваха на късове по-едрите, разполагаха и със специален инструмент за белене на люспите. Това бе нож не само изтъпен от едната страна, за да може да се държи удобно в ръка, но и на мястото, където се поставяше показалеца, бе издълбана вдлъбнатина, за да може да се съобразява натиска и да могат люспите да се белят, без да се къса кожата на рибата.
В мрежата на Клана се мяташе не само есетра. Треска, сладководен шаран, няколко едри пъстърви, дори един два рака бяха част от улова. Птици, привлечени от рибата, се струпаха да се гощават с вътрешностите и откраднаха няколко филета, до които успяха да се докопат. След, като рибата бе овесена да съхне на открито и върху димящите огньове, мрежата бе простряна върху нея. Така мрежата съхнеше и можеха да видят къде е нужно да се закърпи, а в същото време пречеше на птиците да крадат трудно спечеления улов на Клана.