— Но аз не съм ти истинска дъщеря, Иза. Ти си единствената майка, която помня, но не съм твоя рожба. Как така ще бъда от твоя род? Не притежавам твоята памет, всъщност дори не разбирам какво е това памет.
— Моят род има най-високо положение, защото винаги са били най-добрите. Майка ми, майка и и нейната майка винаги са били най-добрите знахарки, откак се помня. Всяка от тях е предавала на другата всичко, което е знаела и научила. Ти си от Клана, Айла, моя дъщеря, обучена от мен. Ти ще получиш всички знания, които мога да ти дам. Това може да не е всичко, което знам, но ще е достатъчно, защото има нещо друго. Ти имаш дарбата, Айла, според мен сигурно си потомка на род от знахарки. Един ден ще бъдеш много добра.
— Ти нямаш спомените, дете мое, но мислиш по свой собствен начин, имаш усет да разбереш какво го боли човек. А щом знаеш каква е болката, не е трудно да помогнеш, а ти много често знаеш как. Никога не бях ти казвала да сложиш сняг на ръката на Брун, когато Ога го изгори. Щях да постъпя точно като теб, но никога не бях ти го казвала. Дарбата ти, талантът може да се окажат също толкова полезни като спомените, а може би и по-полезни. Но добрата знахарка си е добра знахарка. И това е важното. Ти ще бъдеш от моя род, защото ще станеш добра знахарка, Айла. Ще бъдеш достойна за положението си, ще бъдеш една от най-добрите.
Кланът влезе в крак с обичайната си практика. Вече изтегляха само по един улов на ден, но и това бе достатъчно да имат работа жените до късен следобед. Повече злополуки не се случиха, макар че Она вече не помагаше на викачите да гонят рибата. Друуг реши, че е прекалено малка, а и идната година не бе далеч. Към края на преселението на есетрата уловите понамаляха и на жените им оставаше повече време да си починат следобед. Тъкмо навреме. На рибата и трябваха още няколко дни да се изсуши, а редицата стойки, проточили се по брега, с всеки ден ставаше по-дълга.
Друуг бе пребродил разлива на реката в търсене на отломки кремък, довлечени от планината и бе дотътрузил няколко в бивака. Вече няколко следобеди го виждаха да дяла нови сечива. Един следобед, малко преди да си тръгнат, Айла забеляза Друуг да взема вързоп от навеса си и да го носи до изхвърления от морето дънер, където обикновено изработваше сечивата. Обичаше да го гледа как работи с кремъка и го последва, после кукна пред него със склонена глава.
— Това момиче иска да погледа, ако майсторът на сечива не възразява — рече тя с жестове, когато Друуг и даде знак, че я е видял.
— Ххъъмм — кимна той в знак на съгласие. Намери си местенце на дънера, седна мълчаливо и взе да наблюдава.
Момичето и преди го бе наблюдавало, Друуг знаеше, че интересът и е искрен и няма да му пречи на съсредоточаването. „Де да се интересуваше и Борг толкова“, помисли си той. Никой от юношите в Клана не проявяваше действителна склонност да майстори сечива и като всеки наистина сръчен майстор, той искаше да сподели с някого знанията си и да ги предаде някому.
„Може пък Грууб да прояви интерес“, мислеше си той. Бе доволен, че новата му стопанка бе родила момче, непосредствено след като отби Она. Душата на Друуг никога не е била по-доволна и се радваше, че бе решил да вземе Ага и двете и деца. Дори присъствието на старицата не му създаваше чак толкова ядове, Аба често удовлетворяваше заръките му, когато Ага бе заета с новороденото. Ага не притежаваше дълбокото, безмълвно разбиране на майката на Гуув и се наложи Друуг да се понапъне отначало, за да и даде да разбере къде и е мястото. Но тя бе млада и здрава, бе му родила син — момче, в което бяха големите надежди на Друуг да го обучи за майстор на сечива. Бе изучил каменоделското умение от стопанина на майката на майка си и сега разбираше какво удоволствие е доставял на стареца, когато като малко момченце, бе проявил интерес да усвои това умение.
Откак бе дошла да живее с Клана, Айла често го наблюдаваше и той бе виждал изработените от нея сечива. Сръчна бе в ръцете, умело прилагаше прийомите му. На жените бе позволено да изработват сечива, щом не правеха инструменти, чиято крайна цел бе оръжие или изработването на оръжие. Просто не си заслужаваше да се обучава момиче, а пък и то нямаше да стане истински майстор. Но това момиче имаше известна дарба, изработваше съвсем прилични сечива и по-добре беше да има за чирак момиче, отколкото никакъв. Беше и обяснил някои неща от майсторлъка си преди.
Майсторът на сечива разгърна вързопа и постла кожата, в която бяха инструментите му. Погледна към Айла и реши да и окаже благодеянието, като сподели с нея някои полезни съвети за камъка. Взе едно парче, от което се бе отказал предишния ден. След дълги години опити наслуки предшествениците на Друуг бяха разбрали, че в кремъка са съчетани подходящите качества за изработка на най-добрите сечива. Айла наблюдаваше съсредоточено, докато той обясняваше. Първо един камък трябваше да е достатъчно здрав, за да реже, стърже иди цепи многообразието от животинска и зеленчукова материя. Много от силициевите минерали от семейството на кварца притежаваха необходимата якост, но кремъкът разполагаше с едно друго качество, което повечето от тях и множеството камъни от по-меки материали, не притежаваха. Камъкът бе чуплив, можеше да се строши от натиск или удар. Айла подскочи изненадана, Когато Друуг и го демонстрира, като чукна пукнатия камък о друг и го разцепи на две, като отвътре се показа различното естество на сърцевината на бляскавия, тъмносив кремък. Друуг не знаеше точно как да обясни третия признак, макар че го чувстваше дълбоко в себе си като резултат от многогодишната си работа с камък. Признакът, който правеше възможен занаята му, бе как се чупи камъкът и от решаващо значение бе еднородността на кремъка. Повечето минерали се трошаха по плоскост, успоредна на кристалната си структура, което значеше, че могат да се цепят само в определена посока и каменоделецът не можеше да ги оформя според желанието си. Понякога, когато му се удадеше да го открие, Друуг използваше обсидиан, черното стъкло от вулканичните изригвания, въпреки че бе много по-мек от сума ти минерали. Той не притежаваше строго определен кристален строеж и можеше да го чупи едновременно накъдето си иска.