Кристалният строеж на кремъка, макар и строго определен, бе толкова ситен, че също бе еднороден и единственото ограничение при обработката му бе умението на каменоделеца, а точно в това се състоеше дарбата на Друуг. И все пак кремъкът бе достатъчно як, за да реже дебелите кожи или жилавите, яки растения и достатъчно крехък, за да се получи при счупване острие като парче счупено стъкло. За да и покаже, Друуг взе един от отломъците на пукнатия камък и посочи към резеца му. Не и трябваше да го докосва, за да разбере колко е остър, много пъти бе използвала точно толкова остри ножове.
Друуг се замисли за многогодишния си опит, който бе разширил предадените му знания, докато остави отломъка да падне и постла кожата на скута си. Способностите на добрия каменоделец си личаха още при избора на камък. Необходимо бе набито око, за да различи дребните различия в цвета на варовиковата външна обвивка, които свидетелстваха за ситно зърнест кремък от високо качество. За да придобиеш усета, че отломките на едно място са по-добри, по-пресни, включват по-малко примеси от камъните на друго място, бе нужно време. Може би един ден щеше да има истински чирак, който щеше да забелязва тези по-неуловими подробности.
Айла си помисли, че я бе забравил, след като подреди инструментите си, внимателно прегледа камъните, а после кротко се замисли, хванала амулета си със затворени очи. Изненада се, когато той заговори с безмълвни жестове.
— Сечивата, които ще направя, са от изключително значение. Брун взе решение да отидем на лов за мамути. Наесен, след като листата сменят цвета си, ще се отправим далеч на север да намерим мамутите. За да бъде успешен ловът, трябва да имаме голям късмет, духовете трябва да са благосклонни. Ножовете, които ще изработя, ще служат за оръжие, а другите сечива са, за да се приготвят оръжия специално за този лов. Мог-ър ще направи мощно заклинание, което да им донесе късмет, но първо трябва да се изработят сечивата. Ако направата им върви добре, това ще е добър знак.
Айла не бе сигурна дали Друуг говори на нея или просто излага фактите, за да останат ясно в съзнанието му, преди да започне. Това даже усили чувството и че трябва да мирува и не трябва да прави нищо, за да не смути Друуг по време на работа. Почти очакваше да и каже да си върви, след като вече знаеше за важността на сечивата, които се канеше да изработи.
Но тя не знаеше, че още от мига, когато показа пещерата на Брун, Друуг смяташе, че тя носи късмет и спасяването на живота на Она само затвърди убеждението му. Смяташе пришълката за необикновен камък или зъб, който човек получава от тотема си и носи за късмет в амулета си. Не бе сигурен дали тя самата бе щастлива, а само че носеше щастие и молбата и да погледа точно в този момент, той смяташе за добро знамение. С ъгълчето на окото си забеляза, че тя посегна към амулета си, щом като вдигна първия отломък. Макар и в себе си да не го окачестви точно така, стори му се, че моли могъщия си тотем да донесе успех на начинанието му и това бе добре дошло за него.