Друуг седеше на земята, кожата се диплеше в скута му и държеше отломък в лявата си ръка. Посегна към един камък с овална форма и го претегляше, докато не го почувства сгодно в ръката си. Дълго бе търсил камък за чукане с подходящия размер и издръжливост и този го имаше много отдавна. Множество резки по него свидетелстваха за дългата му употреба. С камъка за чукане Друуг разчупи варовиковата, сивкава външна черупка и отдолу се появи сивкаво черният кремък. Поспря и огледа кремъка взискателно. Зърнестият строеж бе наред, цветът също, нямаше никакви примеси. Чак тогава взе да оформя грубо основните очертания на ръчна брадвичка. Дебелите люспи, които изпопадаха, бяха с остри резци, много от тях щяха да се използват за рязане, както бяха се олюпили от кремъка. Ръбът на всяка люспа, където чукът бе ударил кремъка, бе доста дебел и се изтъняваше до по-тънко напречно сечение в противоположния край, а с всяко обелено парче оставаше дълбок, вълнист белег на сърцевината на кремъка.
Друуг остави камъка за чукане и взе парче кокал. Прицелвайки се внимателно, той чукна кремъчната сърцевина съвсем близо до острия, назъбен ръб. Мекият, по-гъвкав костен чук оставаше по-дълги, по-тънки люспи с по-гладък край и по-прави резци, където удареше и не притъпяваше тънкия, остър резец, както щеше да се получи с по-тежкия, каменен чук.
След няколко мига Друуг вдигна завършеното си изделие. Сечивото бе дълго около дванадесет сантиметра, заострено от единия край, с остро лезвие, сравнително тънко напречно сечение и с гладка повърхност, набраздени само от плитките резки на местата, където бе дялал люспите. Можеше да го хванеш в ръка и да го използваш за сечене на дърва или пък да дълбаеш от парче дънер дървена паница като с тесла, да отсечеш част от мамутския бивн, да натрошиш костите на животно, докато изрязваш месото, общо взето за всяка цел, която не можеше да мине без остър инструмент за рязане и чукане.
Сечивото бе отколешно и прадедите на Друуг майсторяха подобни ръчни брадвички от хилядолетия. С по-простичката си форма, то бе едно от най-рано изобретените сечива и все още вършеше работа. Друуг затършува из купчината люспи и подбра няколко с широки, прави резци и ги отдели за полезните при обезкостяване на месо и рязане на кожи сатърчета. Ръчната брадвичка бе само за загряване. После Друуг се захвана с друга каменна отломка, беше я подбрал заради извънредно финия зърнест строеж. Върху нея можеше да се приложат по-нови и сложни похвати.
Майсторът на сечива вече се бе отпуснал, не бе толкова нервен и се залови за следващата си задача. Намести кост от крака на мамут между краката си като наковалня и като сграбчи отломъка, постави я на този тезгях, като я държеше здраво. После вдигна камъка за чукане. Този път, докато сваляше външната варовикова обвивка, внимателно оформи камъка така, че сърцевината на оставащия камък бе с груба, приплескана, яйцевидна форма. Обърна камъка настрана, взе костното чукче и свали люспите от горе, като караше все от ръба към центъра. Когато свърши, яйцевидният камък бе плосък и свален отгоре. После Друуг поспря, стисна в ръка амулета си и затвори очи. За следващите му решителни стъпки му бе необходимо както майсторство, така и малко късмет. Протегна ръце, раздвижи пръсти и посегна към костното чукче. Айла притаи дъх. Той искаше да си намери подходящото място за удар, за да издяла малко парче от плоската овална горна част, което да остави вдлъбнатина с повърхност, перпендикулярна на люспата, която искаше да отцепи. Без подходящо място за удар, люспата нямаше да се отдели чисто с остри ръбове. Огледа и двата края на овалната повърхност, реши кой да бъде, внимателно се прицели и нанесе рязък удар, после изпусна затаения си дъх, щом като малкото парченце се откърши. Друуг здраво придържаше дисковидното ядро о наковалнята, прецизно измери разстоянието и точката на удара и чукна малката вдлъбнатина, която вече бе направил, с костното чукче. Идеална люспа се отдели от предварително обработеното ядро. Имаше дълга, овална форма, остри краища, бе грубо заравнена от външната страна, отвътре бе гладка и леко се издуваше, бе малко по-дебела от страната на удара, като на другия край изтъняваше.
Друуг пак хвърли поглед към ядрото, обърна го и изчука малка вдлъбнатина за място на удара, после отцепи втора предварително подготвена люспа. Само за няколко мига Друуг отцепи шест люспи и захвърли остатъка от кремъчното ядро. Всичките люспи имаха дълга, овална форма и в по-тесния си край се стесняваха до острие. Внимателно огледа люспите и ги подреди в редица да са му под ръка за довършителните работи, които щяха да ги превърнат в желаните сечива. От един камък с почти същия размер като този, от който бе направил една-едничка ръчна брадва, бе получил шест пъти по-дълго острие с помощта на по-нов похват, остър резец, който можеше да оформи в най-разнообразни, полезни сечива.