С мъничко, леко плоско, кръгло камъче Друуг леко дооформи резеца от едната страна на първата люспа, за да очертае острието, но по-важно бе да притъпи обратната страна, така че държаният в ръка нож да не пореже използващия го, един вид ретуш, не да наостри и без това острото лезвие, а да притъпи обратната му част, за да бъде удобен за хващане. Оцени ножа взискателно, отстрани още няколко мънички стружки, а после доволен го остави и посегна за следващата люспа.
Следващият подбран от Друуг къс бе по-голям и отцепен от място по-близо до центъра на яйцевидното ядро. Единият му край бе почти прав. Придържайки къса о наковалнята, Друуг натисна с мъничката кост и отчупи малка стружка от ръба на лезвието, после още няколко, като остави поредица от У-образни резки. Притъпи обратната страна на назъбеното сечиво и за кой ли път огледа ситнозъбия трион току-що излязъл от ръцете му, после кимна и го остави.
Използвайки същото парче кост, майсторът на сечива притъпи целия обратен край на един по-малък, по-кръгъл къс, докато не придоби доста изпъкнала форма и сътвори яко, леко притъпено сечиво, което не можеше лесно да се счупи от натиска при стъргане на дърво или животински кожи и нямаше да ги къса. На друг един къс той издълба резка с формата на V върху острието, особено полезно при оформянето на остриетата на дървените копия, а на последния къс — който свършваше с остър връх откъм тесния край, но острието му бе доста вълнообразно — той притъпи и двата ръба и остави само върха. Това сечиво щеше да намери приложение като шило за пробиване на дупки в кожи или пък като свредел за пробиване на дупки в дърво и кост. Всички сечива на Друуг бяга пригодени да се държат в ръка. Друуг погледна отново към набора сечива, измайсторени от него, после повика Айла, която през цялото време не откъсваше очи от него и дори не смееше да диша. Даде и стъргалото и един от широките, остри късове, които бяха останали при изработването на ръчната брадвичка.
— Тези можеш да ги вземеш. Могат да са ти от полза, ако дойдеш с нас на лова за мамути — рече и той с жестове.
Очите на Айла светнаха. Държеше сечивата, сякаш бяха най-драгоценни дарове. А те бяха. „Възможно ли е да ме изберат да съпроводя ловците в лова им на мамути?“, питаше се тя. Айла още не бе станала жена и обикновено само жени и малките им деца, които кърмеха в момента, ходеха с ловците. Но тя имаше ръст на жена и вече бе предприела няколко кратки ловни излета това лято. „Може пък и да ме изберат. Надявам се да стане така, наистина се надявам“, мислеше си тя.
— Това момиче ще пази сечивата, докато дойде време за лова на мамути. Ако я изберат да придружи ловците, ще ги опита за пръв път на мамута, убит от ловците — каза му тя.
Друуг изсумтя, после изтупа кожата, застлана на скута му, от дребните отломки и парченца камък, отмести мамутския крак-наковалня, бутна в него камъка чук, костното чукче и костните и каменни инструменти за оглаждане, загърна ги и ги завърза сигурно с ремък. После събра новонаправените инструменти и се отправи към навеса, под който живееше с останалите членове на домакинството си. Бе си свършил работата за деня, макар че още бе следобед. За доста кратко време бе измайсторил няколко доста съвършени сечива и не искаше да дава зор на късмета си.
— Иза! Иза! Виж! Друуг ми ги даде. Даже ми позволи да гледам, докато ги прави — жестикулираше Айла с едноръките знаци на Креб, като държеше сечивата с другата си ръка, докато се втурваше към знахарката. — Той ми каза, че ловците наесен ще ходят на лов за мамути и изработва сечива за мъжете да си направят нови оръжия, специално за този лов. Рече ми, че тези могат да ми свършат работа, ако и аз отида с тях. Мислиш ли, че може да ме вземат със себе си?
— Може, Айла. Но не знам защо толкова се вълнуваш. Ще видите голям зор. Ще трябва да се претопи цялата мазнина и повечето От месото ще се изсуши, а ти не можеш да си представиш колко месо и мазнина има в един мамут. Ще трябва да отидете доста надалеч и да го донесете цялото обратно.
— О, хич не ме е грижа, че ще видим голям зор. Никога не съм виждала мамут, освен веднъж от рида в далечината. Искам да отида, Иза, да знаеш как се надявам, че ще отида.
— Мамутите рядко идват толкова на юг. Обичат да е студено, а тук лятоска е доста горещо. Зиме пък има прекалено много сняг, за да пасат. Но не съм виждала мамутско месо от доста време. Няма нищо по-вкусно от хубавия, крехък мамут, а пък мазнината им е толкова много и може да се използва за най-различни неща.