— Мислиш ли, че ще ме вземат, мамо? — зажестикулира развълнувано Айла.
— Брун не споделя с мен плановете си, Айла. Дори не знаех, че ще ходят, та ти знаеш повече от мен за това — рече Иза. — Но не мисля, че Друуг ще ти каже нещо, ако нямаше никаква вероятност. Според мен той е признателен, че спаси Она от удавяне и с тези сечива, както и с новината за лова той иска по някакъв начин да ти се отблагодари. Друуг е прекрасен човек, Айла. Имаш късмет, че те е сметнал за достойна за даровете му.
— Ще си ги пазя до лова за мамути. И на него му казах, че ако отида, тогава ще ги употребя за пръв път.
— Идеята ти е чудесна, Айла, и думите ти са били тъкмо на място.
14
Ловът на мамути, заплануван за ранна есен, когато огромните рунтави животни се отправяха на юг, в най-добрия случай бе рисковано начинание и целият Клан се вълнуваше. В похода към северния ъгъл на полуострова, недалеч от мястото, където се съединяваше с континента, щеше да участва всеки здрав телом човек. През времето, необходимо за пътуването, за отделяне и съхранение на месото, за претопяване на мазнината и връщане до пещерата, всички останали ловни дейности се прекратяваха. А нищо не им гарантираше, че ще намерят мамут, след като се озоват там или пък ако откриеха, че ловците щяха да имат успех. Само фактът, че при евентуален успех, това гигантско животно щеше да осигури месо за храна на Клана в продължение на доста месеци, както и огромен запас от мазнината, тъй съществена за оцеляването им, си заслужаваше да се замисли човек.
Ловците натрупаха зад гърба си много от обичайните ловни излети през ранното лято, за да се снабдяват с достатъчно месо и да изкарат идващата зима, ако, разбира се, бъдат пестеливи. Не можеха да си позволят лукса да заложат единствено на лова на мамути, без да вземат мерки за следващия мразовит сезон. Но следващото Събиране на Клановете бе след две години и през лятото преди него почти нямаше да ходят на лов. Цяло лято щяха да пътуват до пещерата на Клана, домакин на знаменателното събитие, щяха да вземат участие в големите празненства и щяха да се върнат обратно. Дългата история на тези събирания караше Брун да разбере, че Кланът трябваше да почне да трупа храна и запаси много преди това, за да изкарат зимата след Събирането. Ето защо бе взел решение да отидат на лов за мамут. Достатъчните запаси за зима плюс един успешен лов на мамут щеше да е добро начало. Сушеното месо, зеленчуците, плодовете и зърната можеха спокойно да изтраят две години, ако правилно се съхраняваха.
Около предстоящия лов не трептеше само ореолът на вълнението, но се чувстваше и осезаемо подмолното влияние на суеверието. Успехът на лова зависеше дотолкова от късмет, че дори в най-незначителните събития търсеха поличби. Всеки си отваряше очите на четири във всяко свое действие и бяха особено бдителни за нещата, които имаха макар и далечна връзка с духовете. Никой не искаше да е причина за гнева на някой дух, който да им донесе несполука. А жените пък внимаваха още повече, когато готвеха, прегореното месо можеше да бъде лоша поличба.
На всеки етап от подготовката мъжете провеждаха церемонии, като отправяха горещи молби за омилостяване на невидимите сили край тях и Мог-ър бе зает да прави заклинания за късмет и могъщи магии обикновено от малката пещера с костите. Всичко, което минеше добре, се смяташе за благоприятно знамение, а всяка пречка бе повод за тревога. Целият Клан бе изнервен и Брун едва ли бе спал като хората от мига, когато бе взел решение да отидат на лов за мамут и понякога му се щеше изобщо да не бе му хрумвало.
Брун свика мъжете да се съберат и да обсъдят кой ще отиде на лов и кой ще остане. Защитата на пещерния им дом не бе маловажна задача.
— Мислех да оставя един от ловците — заговори вождът. — Почти цяла луна няма да ни има, навярно две. А не можем да оставим пещерата толкова време незащитена.
Ловците не смееха да погледнат Брун в очите. Никой от тях не искаше да пропусне лова. Всеки се страхуваше да не би вождът да улови погледа му и да се реши да го остави.
— Брун, ще са ти нужни всичките ловци — рече с жестове Зуг. — Краката ми не са достатъчно бързи за лов на мамути, но ръката ми все още е достатъчно силна да държи копие. Прашката не е единственото оръжие, с което мога да си служа. Зрението на Дорв не го бива, но мускулите му още са яки, а и още не е ослепял. Все още може да държи сопата или копието и поне може да защитава пещерата. Докато поддържаме огъня, никое животно няма да смее да се приближи толкова близко. Не бива да се тревожиш за пещерата, ние ще смогнем да я защитим. Достатъчно са ти тревогите около лова на мамута. Разбира се, решението не зависи от мен, но смятам, че трябва да вземеш всички ловци.