— Съгласен съм, Брун — добави Дорв, като се приведе напред и леко примижа. — Зуг и аз ще се справим с охраната на пещерата, докато ви няма.
Брун спря погледа си на Зуг, после на Дорв и отново на Зуг. Не му се щеше да оставя някой от ловците си. Не искаше да прави нищо, което можеше да застраши шансовете му за успех.
— Прав си, Зуг — най-сетне направи знак Брун. — Само защото вие двамата с Дорв не можете да ходите на лов за мамути, не означава, че не сте достатъчно силни да охранявате пещерата. Кланът има късмет, че вас двамата още ви бива и съм щастлив, че помощникът на вожда преди мен е все още с нас, за да се възползвам от мъдрия му съвет, Зуг. Нищо не му костваше да покаже на стареца, че го цени. Останалите ловци се отдръпнаха. Съчувстваха на старците, че не ще могат да участват в големия лов, но бяха и благодарни, че те щяха да останат да пазят пещерата. Подразбираше се, че и Мог-ър няма да ги придружи в похода, той не бе ловец. Но Брун бе имал случай да зърне хромия старец да размахва дебелата си тояга за ходене не на шега в самозащита и мислено прибави и мага към защитниците на пещерата. Не щеше и дума, че тримата можеха да се справят колкото и сам ловец.
— А сега, кои жени ще вземам с нас? — запита Брун.
— Ебра ще дойде.
— И Ука — додаде Грод. — Силна и опитна е и няма малки деца.
— Да, изборът на Ука е добър — одобри Брун, — както и Овра — рече той, поглеждайки към Гуув. Помощникът на Мог-ър кимна в знак на съгласие.
— Какво ще кажете за Ога? — запита Брод. — Брак вече проходи и скоро ще го отбие, та не и отнема много време.
Брун се замисли за миг.
— Не виждам защо да не дойде. Останалите жени ще помагат да го наглеждат, а и Ога я бива за работа. Ще ни е от полза.
Брод не криеше задоволството си. Харесваше му, че вождът има добро мнение за стопанката му, това бе нещо като похвала за доброто му възпитание.
— Някои жени трябва да останат да наглеждат децата — рече със знаци Брун. — Ами Ага и Ика? Грууб и Игра са още малки за толкова дълго пътуване.
— Аба и Иза могат да ги наглеждат — предложи Круг.
— Игра не създава кой знае колко грижи на Ика.
На повечето мъже им се искаше да вземат стопанките си със себе си на този дълготраен лов, защото нямаше да зависят от стопанката на чужд мъж да им поднася храна.
— Не знам за Ика — изказа мнението си Друуг — но според мен Ага предпочита да остане този път. Три от децата са нейни и даже и да вземе Грууб, сигурен съм, че ще липсва на Она. Ворн, обаче, би искал да дойде с нас.
— Мисля, че както Ага, така и Ика трябва да останат — реши Брун — а и Ворн. Не е дорасъл за лов и за него няма да има работа, а пък няма да гори от желание да помага на жените, особено като я няма майка му да го наглежда. Чакат го още много ловове на мамути.
До този момент Мог-ър не бе изказал мнението си, но усети, че сега му е времето.
— Иза е доста слаба да тръгне, а и трябва да остане в пещерата да се грижи за Уба, но не виждам защо Айла да не тръгне.
— Та тя дори не е жена — прекъсна го Брод — и освен това на духовете може да не им хареса, че водим с нас пришълката.
— На ръст е по-едра от жена, а и е толкова яка — възрази Друуг — работи съвестно, бива я с ръцете и се ползва от благоразположението на духовете. Забравихте ли пещерата? Ами Она? Според мен тя ще ни донесе късмет.
— Друуг е прав. Работи бързо и е силна, колкото жена. Няма деца да наглежда, а и донякъде е обучена за знахарка. А това може да ни е от полза, макар че, ако Иза бе по-добре, щях да предпочета нея. Айла ще дойде с нас — със знаци сложи точка на обсъждането Брун.
Когато разбра, че ще я вземат на лов за мамути, Айла толкова се развълнува, че не я свърташе на едно място. Постоянно досаждаше на Иза с въпросите се какво да вземе със себе си и няколко пъти пълнеше и изпразваше кошницата си в дните преди заплануваното заминаване.
— Не ти трябва да взимаш толкова много неща, Айла. На връщане товарът ти ще е много по-тежък, ако ловът е успешен. Но аз съм ти приготвила нещо, което според мен ще трябва да вземеш. Току-що го завърших.
Сълзи от щастие са появиха в очите на Айла, когато видя торбата в ръцете на Иза. Беше изработена от цяла видрова кожа, обработена с непокътната козина, глава, опашка и крачета. Иза бе помолила Зуг да убие видра и я бе държала на скрито в дома на Друуг, като Ага и Аба и бяха помагали за изработката на изненадата.