Иза не знаеше защо изпитва подобна загриженост за едно дете, което толкова се различаваше от представителите на Клана, но искаше то да оцелее. Когато Мог-ър свърши, тя вдигна момиченцето на ръце и го занесе до малкия вир в основата на водопада. Тя потопи цялото и телце, освен главата и изми слабото телце от прах и засъхнала кал. Хладната вода посъживи девойчето, но то не бе на себе си. Мяташе се и се гърчеше, викаше и мънкаше звуци, каквито жената не бе чувала преди. Иза притисна момиченцето до себе си на връщане, като и шепнеше успокоително, наподобяващо тихо ръмжене.
Внимателно, но с вещо усърдие, Иза проми раните с попиващ къс заешка кожа, потопен в горещата течност от сварените корени на ириса. После изгреба кашата от корените, наложи я направо върху раните, покри ги със заешката кожа и превърза крачето на детето с ленти мека сърнешка кожа. Извади скашканата детелина, късчетата елшова кора и камъните от костната купичка с едно чаталесто клонче и ги остави да изстиват до купичката с горещ бульон.
Креб въпросително посочи към купичките. Това не беше директен въпрос — дори Мог-ър не можеше направо да разпитва знахарката за магиите и — с това той само показваше интерес. Иза нямаше нищо против интереса на побратима си, той повече от всеки друг ценеше познанията и. И той използваше няколко от същите билки, но с друга цел. Освен на Събора на Клановете, където идваха и други знахарки, в разговорите с Креб тя най-близо се доближаваше до обсъждане с колеги от занаята.
— Това унищожава злите духове, които предизвикват инфекции — посочи Иза към антисептичната отвара от ирисови корени. — А лапа от същия корен изтегля отровите и помага на раната да заздравее — Взе костната купа и бръкна с пръст да премери температурата. — Детелината укрепва сърцето в борбата му със злите духове — стимулира го — Иза употребяваше една-две разговорни фрази, когато говореше, но най-вече, за да наблегне на нещо. Хората от Клана не можеха да артикулират достатъчно добре за цялостен речеви език, но езикът им, от знаци бе напълно разбираем и богат на нюанси.
— Детелината е храна. Снощи я ядохме — направи знак Креб.
— Да — кимна Иза — ще ядем и довечера. Магията е в начина на приготвяне. Едра китка, сварена в малко вода, извлича нужното, листата се хвърлят — Креб кимна с разбиране и тя продължи. — Елшовата кора прочиства кръвта, избистря я и прогонва духовете, които я отровят.
— Употреби и нещо от лечебната си торба.
— Стрит на прах хмел, зрелите шишарки с фините влакънца, за да я успокоят и да заспи спокойно. Докато духовете воюват, тя трябва да си почива.
Креб кимна отново, познати му бяха приспивателните качества на хмела, които предизвикваха леко състояние на еуфория, макар и употребен с друга цел, Въпреки че винаги се бе интересувал от лечебните похвати на Иза, той рядко доброволно бе давал сведения за похватите си при използване на билковата магия. Подобно тайно учение бе за мог-ърите и последователите им, а не за жени, та били те и знахарки. Иза знаеше повече от него за свойствата на растенията и той се боеше да не би да си направи прекалено важни изводи. Доста неприятно щеше да бъде, ако тя се досетеше за магиите му.
— Ами другата купичка? — попита той.
— Там е само бульон. Бедното същество е почти умряло от глад. Какво според теб е станало с нея? Откъде е? Къде са хората и? Сигурно се е скитала с дни.
— Само духовете знаят — отвърна Мог-ър. — Убедена ли си, че целебната ти магия ще и подейства? Тя не е от Клана.
— Би трябвало, и Другите са хора. Нали помниш мама като разправяше за онзи мъж със счупената ръка, дето майка и му помогнала? Магията на Клана му е подействала, макар че наистина мама казваше, че му е трябвало повече време да се събуди от приспивателния лек, отколкото е очаквала.
— Срамота е, че изобщо не си я виждала — майката на мама. Тя бе толкова добра знахарка, че даже хора от други Кланове идваха при нея. Иза, много е лошо, че тя се запъти за света на духовете тъй скоро след като те роди. Самата тя ми е разказвала за този мъж, а и предишният Мог-ър. След като се оправил, той останал малко и ловувал с Клана. Трябва да е бил добър ловец, позволили му да участва в ловен обред. Вярно е, че и те са хора, но са и по-различни — Мог-ърът млъкна. Иза бе твърде проницателна, не биваше да си отпуска езика много-много, иначе тя можеше да стигне до някои заключения относно тайните мъжки ритуали.