— Иза! Моя собствена лечебна торба! — извика Айла и прегърна жената. На момента седна и извади всички мънички кесийки и вързопчета, като ги подреди в редица, както бе виждала от Иза многократно. Отваряше всяко и подушваше съдържанието, после пак го завързваше точно със същите възли, както бяха вързани първоначално.
Не бе лесно да разграничиш множеството сушени билки и корени само по миризмата, макар че особено опасните често се смесваха с безвредна, но с остър мирис билка, за да се избегне случайната злоупотреба. Истинска система за класификация представляваше видът на връвта или ремъчката, с която завършваше кесийката в сложен набор от възли. Определени класове билкови церове бяха вързани с връв от конски косми, други от бизон или от някое друго животно, чиито косми имаха характерен цвят и структура, други пък със сухожилия и въженца от жилави кори и пълзящи растения, а някои с кожени ремъчки. Неизменна част от запомнянето на приложението на отделна билка бе и познаването на вида връв и системата от възли, с които се завързваше кесийката или вързопчето с тази билка.
Айла прибра кесийките обратно в лечебната торба, после я привърза за ремъка на кръста си, като и се възхищаваше. Свали я и я постави до кошницата си за бране заедно с големите торби, в които щеше да носи мамутското месо, което се надяваха да донесат. Всичко бе готово. Единствено въпросът какво да прави с прашката си не и даваше мира. Нямаше да може да я използва, но се боеше да я остави, да не би Иза или Креб да я намерят. Мислеше да я скрие в гората, но реши, че някое животно може да я изрови или пък да пострада от престоя на откритото. Най-накрая реши да я вземе със себе си, като добре я бе скрила в една гънка на дрехата си.
В деня на заминаване на ловците Кланът стана още по тъмно и тъкмо почваха да се различават истинските краски на многоцветните листа, докато поемаха на път, когато небето просветна. Но щом прехвърлиха рида източно от пещерата, лъчезарното сияние на изгряващото слънце надзърна иззад хоризонта и ширналите се воля израсло на воля сено заприпламваха с яркозлатист оттенък. Спуснаха се от гористите склонове на подножието на планината и се озоваха сред степта, още докато слънцето бе ниско. Брун наложи бърз ход, почти колкото когато мъжете излизаха сами. Товарът на жените бе лек, но не свикнали на несгодите на бързото вървене, трябваше да се озорят, за да не изостанат.
Сред откритата, ветровита прерия бе хладно и ставаше все по-студено, колкото по на север отиваха. И въпреки това, малко след като бяха тръгнали на път по ранина, сваляха едно по едно части от облеклото си. Бързият им ход мигновено ги затопляше и само когато се наложеше да спрат за кратка почивка, те наистина усещаха ниската температура. Болките в мускулите от първите няколко дни, особено при жените, щом налучкаха крачката и нозете им свикнаха с ходенето, скоро изчезнаха.
В северния край на полуострова теренът бе по-труден. Широките равни плата изведнъж свършваха със стръмни клисури или с назъбени, голи чукари — резултат от тътнещото надигане на неуталожилата се земя от по-ранни времена, разпокъсала тясната си варовикова одежда. Тесните каньони бяха иззидани от множество назъбени скали, някои свършваха там, където двата края се сливаха или пък бяха осеяни с остроръби, нападали скали, откъртени от околните чукари. През други протичаха понякога водни пътища, като се почне от мъничките, сезонни поточета и се стигне до буйните реки. Само край речните течения няколко сгърчени от порива на вятъра бора, борики и ели, обкръжени от брези и върби, смалили се до размера на по-големичък храст, нарушаваха монотонността на тревистите степи. В редки случаи, когато след клисурата се озоваваха в напоявана долина, закътана от непрестанните напори на вятъра и снабдена с достатъчно влага, иглолистните и дребнолистните, широколистните дървета се приближаваха до истинските си пропорции.
Пътуването мина без произшествия. Вървяха с постоянна, бърза крачка в продължение на десет дни, преди Брун да започне да изпраща хора да разузнаят околността и през следващите няколко дни те забавиха хода си. Намираха се близо до широкия провлак на полуострова. Ако им бе писано да открият мамути, то вече трябваше да са ги забелязали.
Ловната хайка бе спряла край малката рекичка. Брун бе изпратил Брод и Гуув напред още в ранния следобед и недалеч от останалите се взираше в посоката, в която бяха тръгнали. Скоро трябваше да вземе решение дали да бивакуват край рекичката или да продължат по-нататък, преди да спрат за вечерта. Късните следобедни сенки се удължаваха във вечерни и ако двамата младежи не се върнеха скоро, решението щеше да се наложи от само себе си. Присви очи, обърнал се право срещу острия източен вятър, който развяваше дългото му кожено наметало около краката му и приглаждаше рунтавата му брада о лицето му.