Стори му се, че забелязва движение в далечината и не след дълго взе да различава по-добре бягащите силуети на двамата мъже. Внезапно изпита прилив на вълнение. Навярно се дължеше на нюха му или пък бе сетивният му унисон с техните бягащи тела. Те видяха самотната фигура и засилиха темпото на бягането си, като размахваха ръце.
— Мамут! Мамут! — крещяха мъжете, останали без дъх, докато препускаха към групата. Всички се струпаха около възбудените мъже.
— Голямо стадо на изток — зажестикулира развълнуван Брод.
— Колко има до там? — запита Брун.
Гуув посочи право нагоре, после описа с ръката си къса дъга. Знакът искаше да каже „На няколко часа път“.
— Показвайте пътя — нареди със знак Брун и сигнализира на останалите да ги последват. Имаше още време дневна светлина да се приближат към стадото.
Хоризонтът пламтеше целия от залязващото слънце, когато ловната хайка зърна тъмно, размазано, движещо се петно в далечината „Стадото е голямо“, помисли Брун, докато заповядваше да спрат. Щеше да се наложи да се задоволят с водата, която си носеха от предишното спиране, твърде късно бе да търсят поток. Най-важното бе, че бяха открили мамути. Сега всичко зависеше от ловците.
След като хайката се нанесе в нов бивак край едно криволичещо ручейче, оградено с двоен ред шугави храсти по всеки бряг, Брун поведе ловците си да разузнаят възможностите. Мамутът не можеше да го повалиш като бизон, нито пък да го уловиш с ласо. За лова на рунтавите дебелокожи трябваше да си разработят различна тактика. Брун и хората му огледаха проломите и клисурите в околността. Той търсеше особено образувание — задънен пролом, който се стесняваше в тясно ждрело с отрупани със скали брегове и свлекли се камъни в задънения му край — на неголямо разстояние от бавно придвижващото се стадо.
Рано сутринта на втория ден Ога страхливо приседна пред Брун със сведена глава, а Овра и Айла чакаха с нетърпение зад нея.
— Какво искаш Ога? — направи знак Брун, след като я потупа по рамото.
— Тази жена има една молба — започна тя нерешително.
— Да?
— Тази жена никога в живота си не е виждала мамут. А и Овра и Айла не са виждали. Ще ни разреши ли вождът да се приближим, за да можем да го видим отблизо?
— Ами Ебра и Ука, и те ли искат да видят мамут?
— Те казват, че и без това ще се нагледат на мамут до края. Нямат желание да го гледат — отвърна Ога.
— Те са мъдри жени, но пък са виждали и преди мамут. Намираме се по посока на вятъра, не се доближавайте много-много да не подплашите стадото и не щъкайте напред-назад.
— Няма да се приближаваме много-много — обеща Ога.
— И на мен ми си струва, че няма, като ги видите. Добре, може да отидете — реши той. „Няма нищо лошо, че позволих на девойките да си направят малък излет“, мислеше си той. „И без това в момента нямат много работа, а по-късно ще видят достатъчно зор, ако духовете са благосклонни“.
И трите се вълнуваха от приключението, което възнамеряваха да предприемат. Айла бе тази, която най-сетне бе убедила Ога да помоли, въпреки че всички го бяха обсъдили. Ловното пътешествие ги бе сближило далеч повече, отколкото всекидневието им в пещерата и им предоставяше възможност да се опознаят взаимно. Овра, кротка и сдържана по природа, винаги бе смятала Айла за едно от децата и не можеше и дума да става за приятелство между тях. Ога пък, знаейки за отношението на Брод към нея, не смееше да поощрява твърде много вземане-даване и никоя от двете млади жени не смяташе, че има нещо общо с девойката. Те бяха задомени, възрастни жени, господарки на домашното огнище на мъжете си, а Айла бе още дете, което нямаше същите отговорности.
Едва това лято, когато Айла се сдоби с положението на уж възрастна и взе да ходи на ловни излети, двете жени взеха да я смятат за нещо повече от дете и особено по време на пътешествието им на лов за мамути. Айла бе по-висока от всички жени и това и придаваше вид на възрастна и повечето ловци се отнасяха към нея, сякаш действителна бе жена. Особено често се обръщаха към нея Круг и Друуг. Стопанките им бяха останали в пещерата, а Айла не бе задомена. Не се налагаше да отправят заръките си с помощта на друг мъж или пък с негово разрешение, независимо колко непринудено го искаха. Общата заинтересованост от лова помогна да възникне по-приятелско отношение между трите по-млади жени. Най-тясно свързана преди това Айла бе с Иза, Креб и Уба и и се нравеше току-що откритата топлота на приятелството с тези жени.