Малко след като мъжете излязоха в зори, Ога остави Брак на Ебра и Ука и трите тръгнаха на път. Излетът бе приятен. Скоро се отдадоха на оживен разговор, като бързо махаха с ръце, а за ударение използваха слова. Когато наближиха животните, разговорите им намаляха, а скоро секнаха въобще. Спряха и се заплеснаха по огромните създания.
Рунтавите мамути бяха добре пригодени за суровия, ледников климат на мразовитата си околна среда. Дебелите им кожи бяха покрити с гъст, мек пух, а отгоре с рунтава, дълга, червеникавокафява козина, достигаща до половин метър. В добавка бяха защитени от осем сантиметров слой подкожна мазнина. Студът бе станал причина и за изменения в телосложението им. За породата си бяха компактни, стигаха средно до три-четири метра височина в раменете. Огромните им глави, несъразмерно едри за общия им ръст и заемащи повече от половината на туловищата им, стърчаха високо над раменете им, като образуваха островърх купол. Имаха малки уши, къси опашки и относително къси хоботи с два пръста на края, един горен и един долен. В профил се образуваше дълбока вдлъбнатина между тила на куполообразните им глави и издадената гърбица натрупана мазнина по раменете. Гърбовете им се спускаха рязко надолу към таза и относително по-къси задни крака. Но най-внушителни бяха дългите им криви бивни.
— Я го вижте оня? — зажестикулира Ога и посочи към един стар самец. Абаносовите му бивни тръгваха близо един до друг, насочваха се право надолу, рязко кривваха навън и нагоре, а после навътре, като се пресичаха пред него и бяха цели пет-шест метра дълги.
Мамутът късаше цели снопи трева, белки и шавар с хобота си, тъпчеше жилавия, сух треволяк в устата си и го сдъвкваше с мощните си, подобни на пипала зъби. Едно по-младо животно, чиито бивни не бяха толкова дълги, но въпреки това вършеха работа, изкорени една борика и взе да и бели клонките и кората.
— Колко са големи! — направи знак Овра и потрепери. — Не си представях, че може да има толкова едро животно. Как изобщо смятат да го убият? Та те дори не могат да го достигнат с копие.
— Не знам — каза Ога, също толкова уплашена.
— Ще ми се да не бяхме идвали — рече Овра. — Този лов ще бъде доста опасен. Някой може да пострада. Какво ли ще правя, ако нещо се случи с Гуув?
— Брун сигурно си има план — обади се Айла. — Не мисля, че изобщо ще тръгва на лов за мамути, ако не мислеше, че мъжете ще се справят. Ще ми се да присъствам — додаде тя замечтано.
— На мен пък не ми се ще — рече Ога. — Не ща дори да съм наблизо. Ще се радвам, когато всичко свърши — Ога се сети, че стопанинът на майка и бе загубил живота си при ловна злополука току преди земетресението, при което-загина майка и. Добре познаваше опасностите, напук на добре изготвените планове.
— Мисля, че вече трябва да се връщаме — обади се Овра. — Нали Брун не искаше да се приближаваме? А сме по-близо, отколкото ми се иска.
Трите се извърнаха да си вървят. На няколко пъти Айла се обръщаше назад, докато бързаха да се отдалечат. На връщане бяха по-мълчаливи, всяка бе потънала в мислите си и не бе в настроение за много приказки.
Когато мъжете се завърнаха, Брун нареди на жените да разтурят бивака и да следват ловците, които поеха на път на следващата заран. Бе намерил подходяща местност, ловът щеше да започне утре и не искаше да им се пречкат. Бе видял клисурата рано на предния ден. Мястото бе идеално, но се намираше твърде далеч от мамутите. Това, че стадото се движеше бавно в югозападна посока и на втория ден се бе приближило достатъчно до мястото, за да бъде то приемливо, той смяташе за изключително добра поличба.
Лек, сух, подобен на прах сняг, довяван от поривите на източните ветрове, приветства ловната хайка, когато те се отърколиха от кожите си за спане и показаха носовете от нисичките палатки. Неприветливо, сиво небе, скрило мъждукащото слънце, което озаряваше планетата, не можеше да охлади трепетните им предчувствия. В този ден те щяха да отидат на лов за мамут. Жените припнаха да направят чай — подобно на атлети, прекрасно настроени за предстоящата среща, ловците не искаха нищо друго. Разхождаха се наоколо с тежки стъпки, упражняваха се в мятане на копие във въздуха, за да раздвижат и отпуснат стегнатите си мускули. Напрежението, което те излъчваха, зареди атмосферата с вълнение.
Грод взе жив въглен от огъня и го пъхна в рога от зубър, прикрепен за пояса му. Гуув взе още един. Загърнаха се плътно в кожите си. Това не бяха обичайните тежки, връхни дрехи, а по-леки облекла, които нямаше да ограничават движенията им. На никой не му бе студено, бяха твърде възбудени. Брун още веднъж повтори плана набързо за последен път.