Всеки мъж притвори очи и стисна амулета си, взе незапалена факла, направена предишната вечер и поеха. Айла ги изпрати с поглед, като и се щеше и тя да тръгне след тях. После се присъедини към жените, които бяха започнали да събират суха трева, тор, шубраци и дърва за подпалки, преди да разтурят бивака.
Мъжете бързо настигнаха стадото. Мамутите вече бяха почнали отново да се движат, след като си бяха починали вечерта. Ловците наклякаха сред високата трева да изчакат, а Брун преценяваше животните, докато минаваха покрай тях. Забеляза стария самец с огромните, извити бивни. „Това се казва трофей“, рече си той наум, но отхвърли животното. Обратният път до пещерата бе дълъг и огромните бивни само щяха да им тежат ненужно. Бивните на някое младо животно нямаше да са толкова тежки за носене, а освен това и месото щеше да е по-крехко. А това бе по-важно, отколкото славата да се перчиш с огромните бивни.
Но пък младите самци бяха по-опасни. По-късите им бивни не само им служеха за изкореняване на дървета, ами бяха и доста ефикасно оръжие. Брун търпеливо чакаше. Цялата подготовка и дългото пътуване не си заслужаваха сега да прибързва. Прекрасно знаеше какво търси и по-скоро щеше да се върне на другия ден, отколкото да изложи на риск възможностите им за сполука. И останалите ловци чакаха, но не всички толкова търпеливо.
Изгряващото слънце осветяваше мрачното, навъсено небе и разкъсваше облаците. Снегът спря и през пролуките заструиха ярки слънчеви лъчи.
— Кога смята да даде знака? — безмълвно запита Брод с жестове Гуув. — Виж колко високо е вече слънцето. Защо тръгнахме на ранина, само да клечим тук? Какво толкова чака?
Грод долови жестовете на Брод.
— Брун изчаква подходящия миг. Да не искаш да се върнеш с празни ръце, вместо да почакаш малко? Имай търпение и се учи, Брод. Един ден ти ще решаваш, кога е сгодният момент. Брун е добър вожд, добър ловец. Имаш късмет да се учиш от него. За да си вожд, не е достатъчно само да си храбрец.
Брод бе доволен от поученията на Грод. „Няма да го направя свой заместник, когато стана вожд“, мислеше си той. „И без това е прекалено стар“. Младежът промени положението си, потрепера от силния порив на вятъра и се сви в очакване.
Слънцето се бе извисило високо в небето, когато най-сетне Брун даде знак „готови“. Всеки ловец изпита остър прилив на вълнение. Една женска, трудна с рожбата си, бе недалеч от периферията на стадото и се отдалечаваше все повече. Бе сравнително млада, но по дължината на бивните и личеше, не за първи път чака рожба. Бременността и бе доста напреднала и я правеше тромава. Нямаше да е толкова бърза и пъргава, а и плодът и представляваше крехка награда.
Мамутът забеляза туфа трева, все още неоткрита от останалите и пристъпи към нея. За миг остана сама, самотно животно далеч от закрилата на стадото. Именно този момент чакаше Брун. Даде знак.
Грод държеше готови живия въглен и факлата. В мига, когато Брун даде знака, той допря факлата да горящия въглен и задуха, докато се разгори, обхваната от пламъци. Друуг запали още две от дървата и даде едната на Брун. Тримата по-млади ловци се бяха втурнали към клисурата още в мига, когато видяха сигнала. Щяха да вземат участие по-късно. Щом като се запалиха факлите, Брун и Грод изтичаха зад мамута и мушнаха огнените главни в сухата трева на прерията.
Зрелите мамути нямаха естествени врагове, изключвайки хората, само още невръстните и престарелите оставаха плячка на някой хищник. Но се страхуваха от огъня. Прерийните пожари, възникнали като природно бедствие, бушуваха необуздано с дни, унищожавайки всичко по пътя си. Причиненият от човека пожар бе не по-малко опустошителен. В мига, когато почувства опасност, стадото инстинктивно се събра в кръг. Огънят трябваше бързо да с разгори, за да попречи на женската да се присъедини към останалите животни, а Брун и Грод се намираха между женския мамут и стадото. Бяха изложени на нападение от двете посоки и можеха да се озоват под краката на панически бягащите животни.
Мирисът на дим накара кротко пасящите животни да се засуетят и затръбят объркано. Женската свърна към стадото, но бе твърде късно. Огнената стена я отделяше от него. Затръби за помощ, но пламъците, раздухвани от поривистия, източен вятър обкръжиха въртящите се в кръг животни. Те вече панически бягаха на запад, опитвайки се да преварят бързо разпространяващия се огън. Пожарът в прерията бе вече извън контрол, но това малко тревожеше мъжете. Вятърът щеше да отнесе опустошителния огън далеч от мястото, където смятаха да отидат. Женският мамут, надавайки писъци на ужас, панически се хвърли на изток. Друуг изчака, докато се убеди, че огънят се е разгорял, после се отдалечи бегом. Когато зърна мамута да се втурва в атака, той побягна към шашардисаното и уплашено животно с крясъци, като размахваше факлата и го отклоняваше на югоизток.