Круг, Брод и Гуув, най-младите и най-бързите от ловците, пердашеха пред нея презглава. Бояха се да не би обезумялото животно да ги настигне въпреки преднината, която имаха. Брун, Грод и Друуг препускаха след мамута, като се напрягаха да не изостават и с надеждата, че няма да промени посоката. Но след като веднъж бе тръгнало, грамадното животно се хвърли слепешком право напред. Тримата млади ловци достигнаха задънената клисура и Крууг се устреми в нея. Брод и Гуув спряха на южния бряг. Напрегнат като струна и останал без дъх, Гуув посегна към рога от зубър, отправяйки безмълвна молба към тотема си въгленът да не е загаснал. Въгленът бе жив, но никой от тях нямаше достатъчно сила, за да раздуха пламъка на факлата. Поривистият вятър им се притече на помощ. Двамата запалиха по две факли и с огън във всяка ръка се спуснаха по брега, като се опитваха да предугадят откъде ще се появи мамутът. Не се наложи да чакат дълго. С безмълвна молитва към тотемите си, щом уплашеното, тръбящо гигантско животно затрополи към тях, смелите младежи хукнаха право срещу налитащия мамут, размахвайки димящите факли пред себе си. Бе им възложена трудната работа и опасна задача да свърнат слисаното животно в клисурата. Обезумялото от страх дебелокожо, бягащо вече уплашено от огъня и срещнало мириса на дим пред себе си, се заоглежда, търсейки изход. Сви и затрополи в каньона, а Брод и Гуув го следваха по петите. Тръбящият мамут се устреми в клисурата, стигайки тясното ждрело, където пътят му бе преграден. Неспособно да продължи напред, или да се обърне в тясното пространство, то затръби отчаяно. Брод и Гуув притичаха, останали без дъх. В ръката си Брод държеше нож, същия, който Друуг грижливо бе измайсторил и Мог-ър бе благословил. Със светкавичен, безстрашен скок Брод се метна към левия и заден крак и с острия резец преряза сухожилията и. Пронизителният и рев от болка разцепи въздуха. Не можеше да се движи напред, не можеше да се извърне настрани, а сега не можеше и да отстъпи. Гуув последва Брод и прекъсна сухожилията и на десния крак. Огромното животно се строполи на колене.
После иззад скалата пред залитащия мамут, тръбящ в агония, изскочи Круг и заби дългото си, островърхо копие право в зиналата му уста. Инстинктивно животното се опита да се нахвърли върху му и обля с кръв останалия без оръжие мъж. Но той не остана дълго невъоръжен. Още копия бяха отрупани зад скалите. Докато Круг посягаше за ново копие, Брун, Грод и Друуг се добраха да ждрелото и се втурнаха към задънения му край, като скокнаха на скалите от двете страни на огромната, бременна мамутка. Почти едновременно забиха копията си в раненото животно. Тогава Брун прониза малкото и око и го опръска с топла алена кръв. Животното залитна. С последните останали капчици живот мамутът нададе предсмъртен рев и се строполи на земята.
Изтощените мъже не можеха да схванат веднага какво бе станало. В неочаквано настъпилата тишина ловците се спогледаха. Сърцата им затупаха ускорено с нов вид вълнение. Неопределен, първичен импулс се надигна дълбоко в душите им и експлодира през устите им в победен вик. Успяха! Убиха могъщия мамут.
Шестима мъже, жалки в своята слабост, с помощта на умение, разум, взаимопомощ и дързост бяха сразили гигантското създание, което не бе по-силите на друг хищник. Независимо от бързината, силата и коварството никой четирикрак ловец не можеше да се похвали с подвига им. Брод скокна на скалата до Брун, а оттам върху строполилото се животно. Само след миг Брун се озова до него, потупа го сърдечно по рамото, после изтръгна копието си от окото на мамута и го вдигна във въздуха. Останалите четирима начаса се присъединиха към тях и като се движеха в ритъм с разтуптените си сърца, заподскачаха и затанцуваха ликуваше върху гърба на грамадното животно.
После Брун скокна и обиколи мамута, който почти бе запълнил тясното пространство. „Нито един мъж не е ранен“, мислеше си той. „Отървахме се дори без драскотина. Излезе доста сполучлив лов. Сигурно тотемите ни са доволни от нас“.
— Трябва да покажем на духовете, че сме им признателни — оповести той на мъжете. Когато се приберем, Мог-ър ще отслужи съвсем специална церемония. А сега ще извадим дроба — всеки мъж ще получи пая си и ще занесем парчетата на Зуг, Дорв и Мог-ър. Останалото ще бъде дадено на Духа на Мамута, така ми рече да сторя Мог-ър. Ще го заровим на мястото, където се строполи, както и дроба на малкото мамутче в нея. А Мог-ър също ми рече да не пипаме мозъка, а да го оставим, където си е, за Духа. Кой нанесе първия удар, Брод или Гуув?