— Брод го нанесе — отвърна Гуув.
— Тогава Брод ще получи пръв парче от дроба, но за убитото животно заслугата е обща.
Брод и Гуув бяха изпратени да доведат жените. В изблик на енергия мъжете си свършиха работата. Сега всичко зависеше от жените. На тях се падна неблагодарната задача да отделят месото и да го съхранят. Останалите мъже изкормиха огромния мамут и докато ги чакаха, измъкнаха почти зрелия ембрион. След като жените пристигнаха, мъжете им помогнаха да одерат животното. Толкова бе огромно, че се наложи всички да напрегнат сили. Избраните, любими части бяха отрязани и скътани в каменните скривалища да замръзнат. Около останалата част от мамута бяха стъкнати огньове, отчасти да попречат на трупа да замръзне, отчасти да пропъдят неизбежните лешояди, привлечени от мириса на кръв и сурово месо.
Капналата от умора, но щастлива ловна хайка потъна признателно в одърите си от топли кожи, след първото угощение с прясно месо, откакто бяха напуснали пещерата. На заранта, докато мъжете се събраха да преживеят отново вълнуващия лов и да се възхитят взаимно от храбростта си, жените се заловиха за работа. Наблизо течеше поточе, но до ждрелото разстоянието бе доста голямо и в това се състоеше дребното му неудобство. След като веднъж разполовиха трупа на едри късове, те се преместиха по-близо до потока, като оставиха повечето кокали с късове месо по тях на навъртащите се и хвъркати лешояди, но нищо друго.
Кланът използваше почти всяка част от животното. Яката мамутска кожа ставаше за подметки на краката — най-здравите и по-трайни от кожата на други животни срещу ветрища за входа на пещерата, готварски гърнета, яки върви за връзване, временни навеси на открито. От мекия пух на мъхестата козина, след като се степаше, се получаваше нещо като кече и го използваха да тъпчат възглавета или постелки за легла, дори като попиваща подплата на бебешките пелени. От дългите косми усукваха яки върви. От сухожилията шнурове, а от пикочния мехур, стомаха и червата се правеха съдове за вода, казани за супа, складове за храна, дори непромокаемо облекло за дъжд. Малко отиваше на вятъра.
Не само месото и останалите части се използваха, но мазнината бе от особено значение. Тя поддържаше равновесието от необходимите им калории за посрещане на енергийните им нужди, които включваха метаболична топлина през зимата, както и енергичните им дейности през по-топлите сезони. Използваха я и при обработката на кожи, тъй като повечето от животните, които убиваха — сърни, коне, свободно пасящи зубри и бизони, зайци и птици — имаха предимно тънка кожа. Ползваха го и за гориво на каменните светила, които, освен, че светеха и топлеха, за водонепроницаемо покритие и да забъркват мехлеми, мазила и като успокоително средство. С нейна помощ можеха да палят огън с мокри дърва, да правят дълго горящи факли, дори можеха да готвят с нея при отсъствието на други горива. Мазнината се използваше за разни цели.
Всеки ден по време на работа жените поглеждаха към небето. Ако времето се задържеше ясно, месото щеше да изсъхне с помощта на безспирно духащите ветрове за около седем дни. Не се наложи да го опушват на огън — прекалено студено бе за мухите-месарки да наплюят месото — и още по-добре. Дърва за горене се намираха много по-трудно в степта, па макар и в по-топлите, южни степи, където растяха повече дървета, отколкото по гористите хълмове край пещерата. С периодичните заоблачавания, навъсеното небе и валежите на тънките ивици месо можеше да им е необходимо три пъти по-дълго време да изсъхнат. Лекият, прахообразен сняг, навян от поривистите ветрове, не представляваше кой знае какъв проблем, само ако времето се затоплеше непривично за сезона, валежите можеха да спрат работата им. Надяваха се времето да бъде сухо, ясно и студено. Единственият начин да замъкнат планината от месо обратно в пещерата бе да го изсушат, преди да тръгнат.
Тежката, рунтава кожа с дебелия си пласт мас и съединителни кръвоносни съдове, нерви и торбички на жлези бе остъргана изцяло. Дебели резени втвърдена от студа мас се пускаха в огромен кожен казан, поставен на огъня и стопената мас се наливаше в парчета от почистени черва и се връзваха като едри, тлъсти наденици. Кожата със запазената козина бе нарязана на лесно преносими парчета и бе стегнато навита, а после оставена да замръзне за обратното пътуване. По-късно през зимата, като се върнеха в пещерата, щяха да свалят козината и да я обработят. Бивните бяха натрошени и гордо изложени на показ в бивака. Щяха да отнесат и тях.