Но бе заслепен от любовта си към нея. Не допускаше мисълта, че тя може да тръгне на лов, прекалено добре осъзнаваше какви могат да са последствията. Това караше старият магьосник да постави под съмнение собствената си почтеност, способността да изпълнява функциите си. Бе позволил чувствата му към момичето да излязат пред духовното опазване на Клана. Дали още заслужаваше доверието им? Още ли бе достоен за Урсуз? Оправдано ли бе да остане Мог-ър?
Креб пое вината за случилото се върху себе си. Трябваше да я поразпита, не биваше да и позволява да се скита тъй волно, трябваше да я възпитава в по-строга дисциплина. Но всичките му терзания за това, което би трябвало да направи, не променяха ни най-малко това, което го очакваше. Решението щеше да бъде взето от Брун, но неговото задължение бе да изпълни присъдата, негов дълг бе да убие обичаното от него дете.
— Само предполагам, че избитите животни са нейно дело — рече Брун. — Ще трябва да я разпитаме, но я видях да убива хиената и имаше прашка. Трябвало е да се упражнява в нещо, няма друг начин да стане толкоз изкусна. По-добра е и от Зуг с това оръжие, Мог-ър, а е девойка! Как е успяла да се научи? И преди съм се чудил дали в нея не се крие мъж, а не само на мен ми хрумна това. На ръст е колкото мъж, а дори не е станала жена. Мислиш ли, че има някаква истина в слуха, че може никога да не стане жена?
— Айла е момиче, Брун, и един ден ще стане жена, точно както всяко друго момиче или поне би трябвало. Тя е жена, използвала оръжие — Челюстите на мага се сключиха, не би си позволил да се залъгва с лъжливи илюзии.
— Е, аз все още искам да разбера откога ловува. Но това може да почака до утре. Всички сме уморени, пътуването бе дълго. Кажи на Айла, че ще я разпитаме утре.
Креб закуцука обратно, но преди да продължи към мъничката си пещера се спря пред домашното си огнище само колкото да сигнализира на Иза да каже на момичето, че ще я разпитат на сутринта. Не се прибра цяла нощ.
Жените се взираха мълчаливо след мъжете, които поеха към гората, а Айла вървеше по петите им. Жените бяха в недоумение, обзети от смесени чувства. Самата Айла бе объркана. Още от началото знаеше, че не е редно да ходи на лов, макар че не съзнаваше колко сериозно е престъплението и. „Чудно ми е дали щеше да има някаква разлика, ако знаех, питаше се тя. Едва ли, исках да ходя на лов. Независимо от всичко щях да ходя на лов. Но не ми се ще злите сили да ме преследват чак до света на духовете.“ Потрепера при тази мисъл.
Девойчето се боеше от невидимите, злонамерени сили точно толкова колкото вярваше в силата на тотемите-закрилници. Дори Духът на Пещерния Лъв не може да я защити от тях, нали така? „Сигурно съм сбъркала, мислеше си тя. Тотемът ми нямаше да ми даде знак, че ми разрешава да ходя на лов, ако знаеше, че ще умра заради това. Навярно ме е изоставил още първия път, като хванах прашка в ръка.“ Не и се мислеше за това.
Мъжете стигнаха до едно открито място и се подредиха на пънове и камъни от двете страни на Брун, а Айла се просна на земята в краката му. Брун я потупа по рамото, като и позволи да вдигне очи към него и започна без предварителна подготовка.
— Ти ли беше тази, която убиваше месоядните и ловците все ги намираха, Айла?
— Да — кимна тя. Вече нямаше смисъл да крие нищо. Тайната и бе разкрита и те щяха да се сетят, ако се опиташе да го увърта. Не я биваше да лъже повече от останалите членове на Клана.
— Как се научи да си служиш с прашка?
— Научих се от Зуг — отвърна тя.
— Зуг! — прогърмя гласът на Брун. Главите на всички се извърнаха с укор към стареца.
— Никога не съм учил това момиче да си служи с прашка — зажестикулира той оправдателно.
— Зуг не знаеше, че се уча от него — бързо направи знак Айла, като се притече на помощ на стария ловец с прашка.
Наблюдавах го, докато учеше Ворн.
— Откога ходиш на лов? — запита след това Брун.
— Вече две лета. А предишното лято само се упражнявах, но не ходех на лов.
— Тъкмо оттогава обучавам и Ворн — обади се Зуг.
— Знам — каза Айла. — Започнах в един и същи ден с него.
— Откъде знаеш точно кога е започнал Ворн, Айла? — запита Брун, любопитен откъде е толкова сигурна.
— Бях там и го наблюдавах.
— Какво искаш да кажеш с това „бях там“? Къде беше?
— На учебното поле. Иза ме прати да и донеса кора от дива череша, но когато пристигнах, вие вече бяхте всичките там — обясни им тя. — Кората и трябваше на Иза и понеже не знаех колко ще останете, изчаках и гледах. Тъкмо Зуг даваше първия урок на Ворн.
— Ти си гледала как Зуг дава първия урок на Ворн? — намеси се Брод. — Сигурна ли си, че беше първият? — едва ли имаше човек, който да си спомня този ден по-добре от Брод. Лицето му пламна от срам. Айла се поколеба.