Иза отново провери купичките си, после положи главата на детето в скута си като в люлка и я нахрани със съдържанието на костната купа на малки залци. С бульона я нахрани по-лесно. Момичето мърмореше несвързано и се опитваше да отблъсне горчивото на вкус лекарство, но дори и в несвяст изгладнялото и до смърт телце жадуваше за храна. Иза я държа така, докато не заспа спокоен сън, после провери туптенето на сърцето и дишането и. Ако момичето не бе прекосило границата на живота, имаше надежда. Сега всичко зависеше от духовете и вътрешните сили на детето.
Иза видя Брун да се приближава като и хвърляше неодобрителни погледи. Бързо стана и изтича да помогне при сервирането на вечерята. След първоначалния си размисъл той бе прогонил непознатото дете от съзнанието си, но сега си бе променил мнението. Макар и да бе прието да извръщаш очи, за да не гледаш хората, докато разговарят, той не можеше да не забележи какво се говори в Клана му. Почудата им от разрешението му момичето да дойде с тях го хвърли в съмнения. Взе да се бои, че като приемат непознат човек в редиците си, може да разгневят още повече духовете. Зави да пресече пътя на знахарката, но Креб го видя и го отклони.
— Какво е станало, Брун? Видът ти е разтревожен.
— Иза трябва да остави детето тук, Мог-ър. То не е от Клана и на духовете няма да им хареса, ако е с нас, докато си търсим нова пещера. Изобщо не биваше да позволявам на Иза да я вземе.
— Не, Брун — противопостави се Мог-ър. — Покровителстващите ни духове не се сърдят на доброто. Нали я знаеш Иза, тя не може да гледа нищо страдащо, без да се опита да му помогне. Не мислиш ли, че и духовете я познават? Ако те не искаха Иза да и помогне, детето нямаше да се озове на пътя и. В това сигурно се крие някаква тайна. Момичето може да умре и без това, Брун, но ако Урсуз желае да я повика в света на духовете, нека решението бъде негово. Сега не се меси. Ако я изоставим, ще умре със сигурност.
На Брун това не му хареса — Нещо в момичето не му даваше мира — Но, отстъпвайки пред по-големите познания на Мог-ър за света на духовете, той неохотно се съгласи.
След вечеря Креб седеше тихо замислен и изчакваше всички да свършат с яденето, за да започне вечерния си обред, докато Иза му приготвяше одъра за спане и се подготвяше за утринта. Мог-ър бе забранил мъжете и жените да спят заедно, докато не намерят нова пещера, така че мъжете да могат да съсредоточат енергията си в ритуалите и по такъв начин всеки да усети, че правят усилие, което ще ги доближи до новия им дом.
За Иза това бе без значение, другарят и бе един от загиналите при срутването на пещерата. Оплакала го бе с подобаваща скръб на погребението му — ако не беше го сторила, щеше да и донесе нещастие — но не бе нещастна, че го няма. Не беше тайна, че той бе жесток и взискателен. Никога помежду им не бе съществувала топлинка. Тя не знаеше какво ще реши Брун за нея след като бе останала сама. Някой трябваше да се грижи за нея и за детето в утробата и, тя само се надяваше да продължи да готви на Креб.
Още от началото той споделяше огнището им. Иза усещаше, че не му се нравеше партньора и повече, отколкото на нея самата, макар че никога не се месеше в личните проблеми на взаимоотношенията и. Винаги бе смятала за чест да готви за Мог-ър, но което беше повече у нея се разви нежна привързаност към побратима и, каквато много жени започваха да изпитват към партньорите си.
Понякога Иза съжаляваше Креб. Той би могъл да си намери партньорка стига да поискаше. Но тя много добре знаеше, че въпреки всичките си магьоснически способности и високопоставения си ранг, никоя жена не удостояваше с поглед обезобразеното му тяло и покрито с белези лице, без да изпитва отвращение и тя бе сигурна, че той също го знае. Той никога не бе имал партньорка, държеше се сдържано. Това допринасяше за възвишеността му. Всички, включително и мъжете като евентуално изключим Брун, се бояха от Мог-ър и се отнасяха към него със страхопочитание. Всички освен Иза, която бе опознала деликатността и чувствителността му още от рождението си. Това бяха черти на природата му, които той рядко излагаше на показ.
И именно тази страна на природата му занимаваше мислите на великия Мог-ър в този миг. Вместо да обмисля тазвечерната церемония, той мислеше за момиченцето. Често бе проявявал любопитство към рода и, но хората от Клана избягваха, доколкото бе възможно Другите и той никога не бе виждал някой от техните юноши. Подозираше, че земетресението е донякъде виновно да остане сама, въпреки че го учудваше фактът, че нейните хора бяха толкова близо. Обикновено те отсядаха много по на север.