Тя бе женска, не би трябвало дори да докосва прашка — традициите на Клана бяха напълно категорични, — но си я биваше. Гордееше се, че бе негова ученичка, независимо дали е знаел или не. „Ама и този номер с два камъка си заслужава да го усвоя“, мислеше си той. Гордостта на Зуг бе гордостта на истински учител от ученика, който бе надхвърлил очакванията му, ученик, който бе внимавал, учил се бе добре и накрая бе надминал учителя си. А и тя бе доказала правотата на думите му.
Окото на Брун зърна движение на ливадата. — Айла! — извика той. — Виж заек. Удари го! Айла погледна в посоката, в която сочеше, видя дребното животинче да препуска през полето и го повали. Повече нямаше какво да изпитват точността и. Брун изгледа девойката одобрително. „Бърза е“, помисли си той. Самата мисъл жена да ходи на лов обиждаше чувството за благоприличие на вожда, но за Брун Кланът винаги бе на първо място, сигурността им, безопасността им и благоденствието им бяха преди всичко. В ъгълчето на ума си той знаеше колко ценна можеше да бъде тя за Клана, „Не, това е невъзможно, каза си той наум, противоречи на традициите, на обичаите на Клана.“
Креб не гледаше така одобрително на умението и. Ако досега се бе съмнявал, то демонстрацията на Айла го убеди окончателно. Айла бе ходила на лов.
— Защо изобщо вдигна от земята онази прашка? — с навъсен суров вид зажестикулира Мог-ър.
— Не знам — разтърси тя глава и сведе очи. Повече от всичко ненавиждаше мисълта за гнева на магьосника.
Ти не само си я докоснала. Ходила си на лов, убивала с нея, макар и да си знаела, че е непозволено.
— Тотемът ми даде знак, Креб. Поне за такъв го сметнах. — Тя развързваше възела на амулета си. — След като реших да ходя на лов, намерих това — тя подаде на Мог-ър вкаменения отпечатък.
Знак ли? Тотемът и дал знак? Сред мъжете настъпи смайване. Разкритието на Айла придаваше друга насока на положението, но защо наистина бе решила да ходи на лов?
Магьосникът го огледа внимателно. Доста необичаен камък, с вид на морско животно, но не ще и дума, че бе камък. Можеше и да е знак, но това не доказваше нищо. Знаците се разменяха между човека и тотема му, никой не можеше да разбере знаците на другиго. Мог-ър го върна на девойчето.
— Креб — прозвуча молба в гласа и — мислех, че моят Тотем ме изпитва. Сметнах, че отношението на Брод е изпитанието. Реших, че ако се науча да понасям, тотемът ми ще ми разреши да ходя на лов.
Всички се извърнаха присмехулно по посока на младежа, за да видят как ще реагира. Наистина ли вярваше, че тотемът и я е изпитвал с помощта на Брод? Брод изглеждаше смутен.
— Когато ме нападна рисът, реших, че и това е изпитание. След този случай почти не съм ходила на лов, много ме беше страх. После ми хрумна идеята за двата камъка, за да мога да опитам пак, ако не уцеля от първия път. Дори реших, че тотемът ми подшушна тази мисъл.
— Разбирам, дайте ми малко време да поразмисля, Брун — рече светият мъж.
— Май ще трябва всички да поразмислим. Ще се съберем пак утре заранта — оповести той — без момичето.
— Какво толкова ще му мислим? — възрази Брод. — Всички знаем какво наказание заслужава.
— Наказанието и може да се окаже опасно за Клана, Брод. Трябва да съм абсолютно сигурен, че не сме пропуснали нещо, преди да я осъдим. Ще се срещнем отново утре.
Докато се връщаха към пещерата, мъжете разговаряха помежду си.
— Досега не съм чувал за жена, дето иска да ходи на лов — рече Друуг. — Може пък да има нещо общо с тотема и? Тотемът и е мъжки.
— Тогава не исках да поставям под съмнение преценката на Мог-ър — обади се Зуг, — но никога не съм вярвал на нейния Пещерен Лъв, въпреки белезите по крака и. Но вече не се съмнявам. Пак се оказа прав, както винаги.
— А може ли да е отчасти мъж? — сподели Круг. — Носят се разни слухове.
— Това може да обясни неженското и поведение — додаде Дорв.
— Няма никакво съмнение, че е жена, жена е и толкова — рече Брод. — Трябва да умре и всички го знаете.
— Може и да си прав, Брод — бяха думите на Круг.
— Дори и да е отчасти мъж, не ми се нрави мисълта жена да ходи на лов — бе непреклонният коментар на Дорв. — Дори не ми харесва да бъде член на Клана. Прекалено е различна.
— Знаеш, че винаги съм мислил така, Дорв — съгласи се Брод. — Не знам защо Брун иска пак да говорим за това. Ако аз бях вожд, просто щях да свърша с нея веднъж завинаги.
— Не е лесно да се вземе такова решение, Брод — намеси се Грод — Закъде сме се разбързали? Какво значение има още един ден.
Брод забърза по пътя си, без да си даде труд да отговори. „Този старец все го поучава, все се застъпва за Брун, помисли си той. Защо Брун не може да реши? Аз вече съм решил. Каква е ползата от всички тези приказки? Май вече е остарял, прекалено стар е да бъде вожд.“